“Чувството за принадлежност към една общност, която е единна, която е подкрепяща има невероятен, релаксиращ ефект за единицата от цялото. Редица изследвания показват, че колкото повече свързаност имаме с прегръдка, приемане, любов, това увеличава имунитета на човек. Следователно ако ние имаме стабилна свързаност, при нови предизвикателства или криза, ние бихме ги трансформирали по-лесно, като възможности за развитие.“ Д-р Неделя Щонова
Във време в което технологията буди все повече очарование, забравяме, че емоцията е това което я движи чрез нашия избор. Техническата сила се ъпдейтва, а някак ни се струва, че емоционалната такава, изостава „в килера“ на аналоговото вече немодерно. Прагматично – рационалното влиза в нашия живот, като се използва от някой хора за оправдание на не случващото им се в живота или за отдушник на преживяното – негативно. И за доста хора тук нещата са ясни. От една страна технологията ни пречи, а от друга се усеща, че светът принадлежи на възпитанието от смарт – устройствата в стила на MetaLife.
Но дали това е наистина така?
В този материал ще се предразположи различна гледна точка за новите технологии, за емоцията и за нашето авторство в живота, който водим. Да се поканим на отговори с въпросите:
-Технологиите правят ли ни нещастни?
-Чувствам ли, че контрола на „дистанционното“ е у човека?
-Как да се използва емоционалния потенциал, който всеки има в себе си?
-Възможно ли е един проблем да се трансформира, като предизвикателство?
-Можем ли да уловим емоционалната причина за телесния симптом?
Важността на любовта, чувствата, въобще виталността на взаимоотношенията в миналото са били изключени, някак ненужни за българския бит. Именно битовото оцеляване е било приоритет. Което е донесло своите позитиви за развиването, вътре в общността и консервирането на обществото във вековете.
В 21 век имаме доста свободно време за комуникация извън битовите, задължителни роли от които някои са:
Кой ще се погрижи за дрехите? – Пералнята машина;
Кой ще измие чиниите? – Съдомиялната машина.
И на практика остава едно много голямо време за взаимоотношения на работа, в университета, в семейството, в партньорството. И тук от нас зависи как ще подходим, какво ще формираме в себе си, каква компетенция ще натрупаме за нашето пълноценно съществуване в новия век. Защото всяко време има собствените новости и правила. Трудно една догма бива адаптирана за всеки и във всяко време.
Емоционалната интелигентност (EQ) не е даденост, като IQ, а това са умения, които се увеличават и намаляват, според нашата ангажираност и фокус към тях. Това ни дава голям стимул, че може да се развиваме и от нас зависи усвояването на тази свръх сила – EQ. Емоционално – интелигентния човек разбира, усеща и разграничава своите емоции, за да направлява съзнанието и действията си. Това става чрез развиване на сензитивността ни, емпатията ни и личната ни възможност за асертивност.
Основните емоции при човек са седем (радост, тъга, страх, отвращение, гняв, изненада, презрение), а спектъра им за развитие е в нашите креативни варианти за реакция. Всяка една емоция от тези, които може да създаде човек е интегрална, но се влияе от различни фактори.
От човек, персонално зависи, дали ще остане в определената емоция или ще намери баланса. Защото проучванията показват, че отделяйки внимание на положителните емоции, това гарантира на човек положителни хормони в тялото, което от своя страна гарантира здраве.
И в цивилизацията тази опитност се развива. Не само в личния свят, но и все повече световни компании залагат на EQ, като фактор за подбор на творческите си екипи в работния процес. Развитието на когнитивния ни потенциал, на емоционалната ни интелигентност, на опитността ни в развитието на повече потребности се оказват нужната крачка за нашия общ социален път.
В този смисъл EQ ни помага и с технологията, която е неизменна част от цивилизацията. Технологията е благо, стига да съумеем да я използваме с личното ни авторство. Защото ние сме тези от които зависи, какво ще гледаме по телевизията, дали ще дадем таблет на детето си или дали въобще ще се обърнем към изготвената ТВ програма за пасивно внимание с идея за релаксиране. Тоест персоналната отговорност за това, как ще използваме машината и нашето поведение, трябва да е фактор номер едно, контролиран от нас. В противен случай влизаме в оправдания като: „Компютърът е виновен за моя неуспех във взаимоотношенията.“, което всъщност не е вярно.
Ние определяме как ще си служим с определена технология и до колко тя ще е в нашия живот. Всяка една възможност в нашия живот за комуникация, разширява нашия спектър от позитивни възможности за нови преживявания. Мобилните устройства ни дават възможност да поддържаме връзка с любимите си хора независимо, че в момента не са до нас. Тук освен безспорните ползи на компютъра се срещат и капани.
Както във всички останали средства за комуникация в нашия живот и тук от човек зависи, дали ще влезе в тях или ако вече е влязъл, дали ще събере ресурс да си подреди по друг начин действията, благоприятни за оптималното му състояние. Тоест така да развие личността си, че да не застива само в „социалната мрежа“ с анимирани емотикони с шарж-емоции, а да преминава с осъзнатост през предизвикателствата. И това става с формиране на умения в сферата на социалната и емоционална компетентност.
Всичко извън емоциите, може да бъде лесно заменено, платено (което автоматично значи евтино) или имитирано. Но топлотата, загрижеността, тактилните усещания не се фабрикуват лесно. Улавяйки посланията на емоциите, нашите и на хората около нас кохерентно/адаптивно да построим общото благо в което заедно да се чувстваме удовлетворени. Позволете си да чувствате!
В този смисъл – „Каква е твоята творческа задача в живота?“
Автор: Атанас Нанков
