Зелено торене – екологичният и безплатен метод за подхранване на почвата
Заораването на растителна маса в зелено, свежо състояние е известно и като сидерация. Как ще е назовавано няма значение, важното е, че повишава плодородието на почвата като подобрява физико-химичните й свойства, усилва микробиологичната дейност в нея, обогатява съдържанието на органичните вещества, поради което зеленчуците по-лесно усвояват хранителните елементи. Прясната зелена маса има тясна връзка с отношението азот – въглерод, съдържа доста белтъчини, въглехидрати, разнообразява почвата с хранителни вещества и микроелементи.
Още по време на растежа зелената маса оказва положително въздействие върху почвата като създава сянка, намалява ерозията, заболяването и отмиването на хранителните вещества. Нещо повече – с буйният си растеж тя потиска появата на плевелите, намалява болестите и вредителите в почвата (нематодите в пръстта), разширява сеитбообръщението и по този начин увеличава добивите от следващите култури.
За зелено торене най-често се използва детелина, лупина, фуражен грах, фий и всички други култури от семейство бобови. Използват се и не бобови тревисти растения като бял и черен синап, репко, фицелия, груциха и др. Кореновата система на тези растения има свойството да обогатява почвата с нитратни соли, които я освежават и обогатяват. Не всички от тях обаче виреят на всяка почва: ако почвата е глинеста и тежка, се засажда лупина, грах, бяла детелина или жълта горчица; ако почвата е средно тежка – фасул и черна детелина; ако е кисела – жълт лупинос; на варовита – хмелна люцерна и др.
Целогодишното засаждане и заораване е най-ефективният начин на зелено торене, тъй като почти 100% възстановява почвеното плодородие. Недостатък е продължителното заемане на обработваемата площ и загуба на продукцията от основната култура. Този недостатък, обаче, се компенсира от по-високият добив след проведеното зелено торене и намаляване на нападението от болести, неприятели и плевели.
Най-често сеитбата на растенията за зелено торене става след прибиране на основната култура. Това обикновено е времето от юли до октомври. Има и зелено торене, като предхождаща култура. В началото на февруари се засява сенап или спанак, които издържат на студ и бързо растат, а след прибирането или заораването им на същата площ се засява основната култура. Растенията на зеленото торене се заорават, когато са с най-голяма растителна маса. Това обикновено е началото на цъфтежа, тогава зелената маса е най-нежна и се разлага по-бързо. Преди заораването се коси и се наситнява, така по-равномерно се разпределя върху площта и по-бързо гние. Заравя се с пулг или права лопата. На тежки почви растенията се заорават на по-малка дълбочина. На леки и песъчливи почви заораването е на дълбочина до 30 см и повече. Ако зелената маса е нападната от болести и неприятели, не се използва, оставя се да изсъхне и се изгаря.
Този метод за зелено торене може да минимизирате и прилагате и в градината на терасата. Стайните, саксийни растения, билките, които отглеждате в сандъчета и саксии и изобщо всички растения в дома ви може да подхранвате по метода на зеленото торене.
Във почти всеки дом има ленено семе или каквито и да е други семена. Посейте ги в саксиите и сандъчетата около цветята. след като поникнат и израстат не повече от 3 – 4 сантиметра, накълцайте ги с малка ножичка и ги заровете около сантиметър – два. Несъмнено ще подхраните почвата и цветята ще ви се отблагодарят щедро с гъсти и едри цветове. При подправките този метод е по-трудно изпълним, затова е добре преди да засеете семенцата да приложите метода за зелено торене.
Ако домашните любимци са ви папагали или други птици, които храните с просо и микс от семена, то не изхвърляйте люспите от вече изядените такива. Заровете ги на сантиметър дълбочина около цветята. Несъмнено е останало някое неизядено семе, което ще покълне и поникне. Наситнете го с ножичка и го заровете. А люспите също ще подхранят почвата.
