Хранителната и лечебна стойност на черешите е позната от далечни времена. Днес се наброяват над 1000 облагородени сорта, но с близки по количество съставки, допълващи обеднялото през зимата хранене. В тях се съдържат: захари, плодови киселини, танинови и пектинови вещества;
минерални соли – на калия, калция, магнезия, фосфора и др.; микроелементи – главно желязо и мед; витамини – каротини, С, В1, В2, РР; целулозни формации от негруб тип.
Ако всеки ден, в продължение на една седмица, се изяждат по 250 г череши, може да се постигне намаляване на пикочната киселина и предпазване от подагра. Цветните вещества – антоциани и антоцианидини – участват в изграждането на съединителната тъкан и заедно с вит С, цинка и белтъчините се превръщат в колагенни влакна, свързани в еластичен комплекс. Освен това
антоцианите неутрализират увреждащите клетките свободни радикали и унищожават вредните ензими, които “изяждат” съединителната тъкан и карат кожата да изглежда “увяхнала” и стара.
Антоцианите облекчават и редица възпаления, като редуцират субстанции от типа на хистамина или вредните простагландини. Така черешите са природни лечебни средства срещу възпаления, пародонтоза и артрит.
Черешите съдържат много вититамин С, благотворен за имунната система и за умствената свежест, фолиева киселина, необходима за нервите и мозъка, за кръвта, растежа и т.н. Предлагат и много калций за нервните функции, зъбите и костите, желязо за кръвта и клетъчното дишане, калий за пречистване на отоци и активиране на сърдечната дейност.
По-киселите сортове възбуждат апетита, слюноотделянето, секрецията на смилателните сокове (стомашен, панкреатичен, жлъчен, чревен) и активират чревната перисталтика, което помага за очистването на дебелото черво от редица баластни и отпадъчни продукти. В общ план подобрява храносмилането.
Пектиновите вещества съдействат за извличането на токсичните субстанции навън, излишъка от холестерол и др. затова черешите са подходящи за затлъстели, захарен диабет, хипертония.
Сладките сортове успокояват стомашно-чревния тракт и имат диуретично действие – подходящи са при възпалителни процеси на пикочните пътища и жлъчката, при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур. Наличният у тях калий влияе благоприятно при сърдечно-съдови и чернодробно-жлъчни заболявания.
Черешовият йод е подходящ при базедова болест, а желязото и медта за кръвообразуването в детска възраст, при бременни и при анемии.
Калцият и фосфорът спомагат за изграждането на зъбите и костите и при заболявания на опорно-двигателния апарат. Багрилните вещества заздравяват лигавиците, а комплексът от витамини влияе съдоукрепващо, подобрява нервната дейност и повишава имунитета.
Черешите помагат при отслабване, чрез субстанции, свързващи и неутрализиращи мазнините, така че те да не преминават през чревната стена в кръвта, а да се отстраняват като отпадъци.
Черешите трябва добре да се измиват при консумация, защото с обвивката на плода се изяждат гъбички и бактерии. Те причиняват ферментация на захарта и стомашната киселина и при по-голямо количество плод дейността на безбройните микроорганизми може да стане неуправляема.
Ако се пие вода, стомашната киселина се разрежда, нейните защитни функции намаляват,
появяват се болки в корема, които развалят удоволствието от консумирането на вкусните плодове.
Отвара от листата, цветовете и настойка от счукани костилки се употребява за лекуване на жълтеница и нарушенията на сърдечната дейност.
Чрез пресоване на костилки се добива масло, действащо антиспазматично.
Смолата, изтичаща от цепнатината на дървото, се използва при възпаление на горните дихателни пътища. Същият ефект се постига с изсушени черешови дръжки, от които се приготвя отвара или чай.
Д- Р ВАЛЕРИЯ ЕВТИМОВА
