Петър Димков за здравословните зеленчуци

97
здравословни храни, Петър Димков

Здравословните свойства на зеленчуците

Зеленчуци и варива

Зеленчуците са ценна храна както за здрави, така и за болни. По­
вечето от тях съдържат минерални соли и голямо разнообразие на
витамини, тъй необходими за здравето на човека.

Алабаги (гулия).

Гулията е едно от най-невзискателните растения,
което образува грудки, както картофите. Тя се препоръчва особено за
страдащите от затлъстяване. Съдържа захар и витамините А, В и С
Ангинара. Листата и корените на ангинара имат укрепителни
свойства. Полезни са при хронично възпаление на черния дроб, при
камъни в жлъчния мехур, жълтеница. Регулират дейността на червата
и усилват пикочоотделянето.

Бамя.

Употребяват се плодовете на бамята. Тя има висока храни­
телна стойност – съдържа доста белтъчини, мазнини и витамин С.
Сушената бамя също е много хранителна и е удобна за готвене
през зимата, но е с намалено витаминно съдържание. Сготвената
бамя е много полезна за страдащите от хронично възпаление на сто­
маха и червата.

Грах.

Употребяват се шушулковите му плодове. Олющеният грах
е отлична храна за деца и възрастни, но не трябва да се употребява
повече от 2-3 пъти седмично.

Домати червени.

Те са ценна храна, която не трябва да липсва
никога от трапезата ни.
Доматите са особено богати на минерални соли и разнообразни
витамини. По тази причина те са особено ценни през зимата и през
ранна пролет. С пълно право нашите домати по своите качества могат
да се нарекат български лимони.

Домати сини (патладжани).

Те имат същата хранителна стой­
ност, изложена за бамята. Някои ги употребяват при скрофулоза и
за зарастване на рани.

Зеле.

Зелето е една от най-разпространените и употребявани зе­
ленчукови храни. То се употребява както лете, така и зиме, и добре
приготвено е много вкусна храна. Може да се комбинира с месо и с
други растителни храни и по такъв начин се разнообразяват вкусът
и употребата му.

Зелето съдържа значително количество витамин С, който пред­
пазва организма от някои болести и е важен фактор за растежа и раз­
витието на подрастващия организъм. Особено богато на витамини е
суровото зеле, което се употребява като вкусна салата. Киселото зеле,
което също е богато на витамини, има широка употреба в нашата кух­
ня – било на салата, било сготвено по различни рецепти. Суровият
зелев сок се предпочита от много хора, и то съвсем основателно.
Зелето влияе благоприятно и върху храносмилането и движението
на храната в червата.

Картофи.

Картофите, стига да не са повехнали, са често употребя­
вана храна. Те са лесно смилаеми и се употребяват за приготвяне на
многобройни ястия. Особено богати са на калий, съдържат достатъчно
витамини и преди всичко витамин С. През зимата, когато намалеят
зеленчуците, картофите са незаменим източник на витамини.

Краставици.

Краставиците са вкусен зеленчук, който може да се
използува за приготвяне на салата и на пюре – отлична гарнитура
на различни ястия. Краставиците съдържат голямо количество вода,
разнообразни витамини, белтъчини, въглехидрати и незначително
количество мазнини. От минералните вещества преобладават солите
на калция. Краставицата насища твърде добре и утолява жаждата при
липса на подходяща вода за пиене. Тя регулира храносмилането.
След ядене на краставица известно време трябва да се избягва
пиенето на вода или бира.
Целулозата (скелетът) на краставицата е доста нежна, не е много и
поради това тя е добре и лесно смилаема, когато е добре сдъвкана.
Киселите краставички също са полезни и са по-лесно смилаеми
от другите туршии.
Добре е както пресните краставици, така и киселите да се ядат
заедно с друга храна.
Тараторът от кисело мляко, краставици, чесън, оцет и малко прясно
масло или зехтин и счукани орехи е особено хранително ястие.

Леща.

Лещата е ценна белтъчна храна, която може да задоволи
нуждите на детския и възрастния организъм. Съдържа доста белтъ­
чини и въглехидрати и по-малко минерални соли и мазнини.
Подходящо приготвена, лещата е вкусна храна, която може да се
използува и от диетици.
Лещата може да се консумира 1-2 пъти седмично.

Лук червен (кромид лук).

Лукът има ценни хранителни и лечебни
свойства. Той осигурява голямо богатство от вкусни подправки на
нашата трапеза.
При телесна умора и отпадналост лукът възстановява, укрепва
силите и ободрява. Той оказва много добро действие при някои бъб­
речни заболявания и при отоци. Улеснява храносмилането и повлиява
състояния със задръжка на газове в червата. Добро средство е и при
хронични белодробни възпалителни заболявания – улеснява отделя­
нето на храчките.
Лукът оказва благотворно въздействие общо върху организма,
подобрява кожата, ободрява лицето. Употребява се и като лечебно
средство при падане на косата.
Препоръчва се на хора, които се занимават с умствен труд, и при
някои нервни заболявания.
На лука като храна и лек трябва да се отреди предно място в зе­
ленчуковите запаси, като се освободим от всякакви предубеждения
спрямо него.

Чесън

Чесънът подобрява общото състояние на организма и
увеличава съпротивителната му сила. Той укрепва стомашно-чревния
канал, предизвиква по-обилни стомашни и чревни секреции, пречи на
развитието на вредните бактерии. Етеричните масла на чесъна спират
развитието на редица микроорганизми. Повлиява кръвообращението,
понижава кръвното налягане, предпазва от атеросклероза.
Поради тези си свойства чесънът масово се употребява като храна
и като лекарство.

Лук праз.

През зимата празът заедно със зелето са предпочитано
ястие от нашия народ.
По състав празът прилича на червения лук. Съдържа витамини
В, С, малко етерични масла и особено слизесто вещество. На това
вещество се дължи слабителното действие на праза.
Празът се препоръчва при някои хронични чревни заболявания,
при запек, при някои бъбречни и белодробни заболявания. В някои
стари съчинения се споменава за благотворното му действие върху
гласа.

Магданоз.

Корените и листата на магданоза са много хубава
подправка с апетитовъзбуждащо действие. Съдържат значително
количество витамини, особено витамин С. И като пикочогонно средство народът употребява листата и главно корените. Пие се чай от
корените или от листата на магданоза: 15-20 г корени или 2 г листа
на прах за литър вода.

Моркови.

Морковите са изключително полезен и вкусен зеленчук
особено за младите организми. Те съдържат едно жълто вещество,
наречено каротин, което в човешкия организъм се превръща във
витамин А. Така че чрез морковите човек си осигурява значително
количество витамин А.
Морковите могат да се употребяват по различни начини. Прес­
ни моркови, настъргани на ренде и подправени с оцет или лимон,
са превъзходна салата. Добре е да се ядат и сурови моркови, както
ябълките.
За кърмачетата се препоръчва особено много сок от настъргани
моркови, а след петия месец и хранителното морковено пюре.
Младите моркови изобщо се препоръчват при възпаление на чер­
вата (във вид на пюре, прекарано грижливо през преса, или във вид
на супа).
Старите моркови се препоръчват при запек, понеже съдържат зна­
чително количество целулоза.

Нахут (леблебия).

Нахутът се отглежда и употребява поради него­
вата хранителна стойност. Полезен е за възрастни със слаби стомаси
и черва.
Нахутът се употребява и като леблебия – продукт, съдържащ бел­
тъчни вещества, мазнини и фосфати.

Ориз.

Оризът е растителна храна с ценни биологични съставки.
Съдържа белтъчини, въглехидрати, витамини. Беленият ориз е с
намалено съдържание на витамини от групата В, които се намират
предимно в обвивката на зърната. В това отношение небеленият ориз
е за предпочитане, както е при източните народи.

Ряпа.

Ряпата се употребява най-често на салата – сама или заедно
с моркови. Тя съдържа доста целулоза, витамини, въглехидрати и
минерални соли. Сок от ряпа се употребява при жлъчни и бъбречни
пясъци и възпаления, а също така и при подобни заболявания на
пикочния мехур. Дава се с успех при задръжка на урината и мъчно
уриниране. Страдащите от чернодробни болести и от захарна болест
трябва да употребяват ряпа в суров вид, и то изобилно.
Репички. Репичките са предпочитана пролетна салата поради
добрия вкус и витаминного им съдържание. Съдържат и малко белтъчини, въглехидрати и минерални соли. Преди ядене трябва добре
да се измиват, а след това хубаво да се сдъвкват

Салата – маруля.

Тя е с много ценен минерален и витаминен
състав и зеленчук, който твърде много подобрява нашето хранене
особено в ранната пролет.
Салатата е препоръчителна особено за подрастващите и за заетите
с умствена работа. Най-добре е да се избира дългата млада и добре
стегната маруля. Разрязва се надълго с кочана на 4 части, които добре
и грижливо се измиват на течаща вода, тъй като марулята се замърся­
ва много както при отглеждането й, така и при продаването й. Добре
измита в прясна, студена вода, тя става извънредно крехка. Яде се с
малко солчица, чист зехтин и лимонов сок. Не бива да се разкъсва
лист по лист, нито да се хвърля кочанът. Вънпшите, по-тъмнозелени
листа също не трябва да се изхвърлят, понеже съдържат повече ви­
тамини и хлорофил.
Салата от кресон (мокреш). Мокрешът е растение, което може
да бъде много полезно зимно време като сурова храна, но което не
се използува достатъчно у нас.
У нас се среща в големи количества край реките и особено край
изворите и големите блата. Има широки листенца на къси дръжки.
Лятно време растението има горчив вкус, обаче зимно време горчи­
вината изчезва и то добива много приятен вкус.
От мокреша става чудесна салата – могат да се ядат не само лис­
тата, но и стъбълцата му. Прави се като обикновена салата: с много
малко сол, с растително масло и с малко киселина – оцет или още
по-добре с лимон.

Спанак.

Спанакът е зелена храна, която се намира по всяко време
на годината. Съдържа белтъчини, мазнини, въглехидрати и доста вода.
Ценен е и със съдържанието на минерални соли, особено железни,
поради което се препоръчва на анемични хора. Важна е и витаминната
стойност на спанака. Той съдържа витамините А, В, С, D, Е и др., и
то в немалки количества. Много е важно как да става приготвянето
на спанака, тъй като се знае, че от това, особено при попарване, той
губи от хранителната си стойност. Затова, като се прави от него пюре,
трябва да се вари във водна баня.
Спанакът трябва да заема видно място в нашата кухня и особе­
но в детската. Не се препоръчва при някои бъбречни заболявания:
пясък, камъни.

Тиква.

Тиквата съдържа белтъчини, въглехидрати и значително
количество витамини и минерални соли. Особено полезна е със съ­
държанието на витамин А.
Тиквата е ценна като храна и като лекарство. Употребява се предим­
но при бъбречни заболявания. Действува пикочогонно, без да дразни
бъбреците. Затова може да служи за храна на болни от остри или
хронични бъбречни заболявания. Воднянката намалява при лечение
с тиква – отделя се много урина. Теглото на тялото бързо намалява
и се постига облекчение или пълно оздравяване. Съчетана с почти
безсолна диета при сърдечни и бъбречни заболявания, атеросклероза,
кожни болести, епилепсия и др., тиквата може да участвува в менюто
на болния ежедневно.
При изтощени и слаби организми е добре да се сварява с мляко,
да се яде с каймак и масло, орехи и бадеми, да се приготвя каша с
ориз, грис, плодове и т. н.
Тиквената диета – 1 до 3 кг тиква дневно в продължение на 3-4
седмици според случая – се препоръчва за отслабване на затлъстели
хора, особено при голям апетит.
Тиквата има ефект и при лечение на остра диария (ентероколит).
Нашият народ е употребявал тиквената диета за лечение на острите
диарии много години преди ябълковата и морковената диета.

Фъстъци.

Те са вкусна и пълноценна храна. Съдържат аминокисе­
лини, необходими за растежа на тялото, ценни белтъчини, мазнини
и витамини А и В.
Фасул (боб). Фасулът е доста разпространена сред нашия народ
храна. Притежава ценни хранителни свойства поради високото си
белтъчно съдържание. Препоръчва се в ястието да се поставя много
джоджен.

Цвекло червено.

По хранителност това цвекло стои след картофи­
те, зелето и морковите. В него има достатъчно количество витамини.
Салата от варено или по-добре от опечено цвекло още от дълбока
древност се смята за една от най-добрите салати. Тя укрепва орга­
низма и възбужда апетита.

Целина (керевиз).

Намира приложение като подправка и при лече­
ние на някои заболявания.
Целината, когато е млада и добре сварена, лесно се смила и може
да се дава в супа и готвено на хора със слаб стомах. С нея успешно
може да се лекува артритът и да се подпомогне растежът на тялото.

Целината е и ценен източник на витамин С подобно на лимоните и
портокалите.
Болните от захарна болест не бива да ядат целина, а също и бол­
ните от бъбречни заболявания.

Чушки (пиперки).

Пиперките съдържат значително количество
витамин С – дори повече от портокалите и доматите. Поради това
пиперките трябва да се консумират в неограничено количество от
деца и от възрастни, и то в прясно състояние.
Яжте пиперки и пресен зеленчук, за да бъдете здрави и млади!
Лютивите чушки съдържат вещество, което дразни кожата и ли­
гавите ципи на устата, стомаха и червата. В много малки количества
като подправка възбуждат отделянето на стомашен сок и поощряват
храносмилането. В по-големи дози обаче лютивите чушки са вредни,
защото причиняват възпаление на лигавицата на стомаха, на черва­
та и на бъбреците. Те не бива да се употребяват като подправка в
храната на хора, имащи и най-малки стомашно-чревни, бъбречни и
чернодробни смущения. Страдащите от често възпаление на гърлото,
от фарингит и нервни болести също не бива да ядат лютиви храни.
Това се отнася и за лютивия червен и за черния пипер, които съдър­
жат сходни лютиви вещества.

Хрян.

Хрянът е градинско растение, коренът на което се употребява
за храна. Има лют вкус и дразни силно всички лигавици. В малки ко­
личества възбужда апетита и подтиква храносмилането, но в големи
количества е вреден – възпалява лигавиците.