Отваряне на мъжките досиета: Папка “Максималист”

14

Максималистът е привърженик на крайностите – той не познава полутоновете. Той или е цар, или е бедняк – за него няма средно положение.

Много хора смятат, че максимализмът е стремеж към победа. Не напразно повечето от нас го асоциират с желанието да се обере банка, да се спечели състезание, да се направи светкавична кариера. Но максимализмът има още едно – по-малко симпатично лице – маниакалния стремеж да съдиш за другите по себе си. Максималистът смята, че той е мярката за всички неща, а неговата оценка – за истина от последна инстанция.

Видове максималисти:

1. Млад максималист.
Практически всички деца са максималисти. Максимализмът способства за формирането на собствен поглед върху живота.
Юношеският максимализъм е нещо нито добро, нито лошо. Той трябва да се възприема като етап от израстването на личността. За младия човек той е допълнителен стимул за прокарване на път в живота, без да се страхува от възможните грешки. Естествено без тях не може, но младостта не знае това.
Младият максималист е категоричен, поривист и понякога дори агресивен. С времето той придобива опит и разбира, че цветовете не с само два – бял и черен, а много повече.

2. Хроничен максималист.
Понякога юношеският максимализъм преминава в хроничен. Но възрастният човек с реакции на подрастващ предизвиква в околните не разбиране, а раздразнение. Любителят на крайностите не се замисля върху това с какво се гордее: с неумението да намира общ език с хората, да приема поне за една минута чуждата гледна точка или да осъзнава разнообразието на света.
Максимализмът, който се проявява в зряла възраст, често се превръща в “магарешки инат” и нежелание да се вслушаш в чуждото мнение. Едва ли някой ще определи такъв човек като приятна личност!
Благодатна почва за максималистите е детството, изпълнено със забрани или обратното – с изпълняване на всички детски прищевки от страна на родителите.

3. Максималист на високите чувства.
Обикновено този вид максимализъм е по-характерен за жените. В любовта те се нуждаят от силни страсти, пълно разбиране и точно съответствие на избрания обект с определен еталон. Но бедата е в това, че трудно може да се намери човек, който да отговаря на всичко това. И резултатът е закономерен: максималистът си намира подобен на себе си или остава заклет ерген (или мома).
За максимализма на чувствата е виновен недостатъчният житейски опит и затова с времето той може да изчезне.

4. Перфекционист.
Той е близък роднина на максималиста. Отличителната му черта е предявяване на завишени изисквания изключително към самия себе си. Често перфекционистът е поумнелият максималист, който вече не се стреми да преправи света, а се опитва да доведе до блясък всичко свързано с неговата личност или с неговата дейност. Жалко е само това, че той много рядко успява да изпита удовлетворение от постигнатото. Нали съвършенството няма граници…

Максимализмът – добро или лошо?

Максималистът винаги има собствен поглед върху света и това е добре. Но неговата категоричност му пречи да оценява трезво ситуацията, да вижда нюансите, които изобилстват в живота, а понякога и да разбира природата на нещата – и това вече е лошо.

Максималистът се стреми към идеала – това е добре. Но той натрапва своите идеали на околните – лошо. Това пречи на общуването и на установяването на хармонични отношения с другите хора.

Максималистът се стреми към поставената цел – добре. За постигането на целта си обаче той използва всякакви средства – лошо.

Максималистът умее да побеждава – добре. Но не умее да губи – лошо. Ако целта е твърде далече, той се разочарова, губи вяра в себе си, а в особено тежки случаи се смята за “неудачник”.

Той е ярка личност – добре. Но до него не можеш да се намираш дълго време – лошо. Затова максималистът рядко е щастлив в семейството си – нима може да се намери човек, който на 100% ще споделя неговите убеждения и ще се подчинява на неговата воля.

Лекарство за максимализъм.

Лекарството е самият живот. Общувайки с различните хора, решавайки проблемите и примирявайки се със загубите, човекът стават по-търпим.
Но ние сме заобиколени от максималисти и живеем с тях и затова, ако искаме да облекчим отношенията си с тях, трябва да спазваме следните правила:

1. Постарайте се да разберете какво го е превърнали в максималист и заобикаляйте опасните теми.
2. Пазете дистанция, за да не попаднете под влияние на максималиста. Не се натрапвайте да му ставате близък приятел -“съратник”.
3. По възможност не заставайте на пътя му към постигането на набелязаната от него цел. Защо да се хвърляте под влака, ако можете да пътувате с него?
4. За да деморализирате максималиста, доведете в спора неговите идеи до пълен абсурд. Например:
Максималистът: “- Вегетарианството е единствената правилна система за хранене”.
Вие: “- Колко си прав, аз също смятам, че този, който яде месо трябва да лежи в затвора поне 10 години, както за предумишлено убийство”. И запазете сериозен израз на лицето.
5. Изразявайки своята позиция, демонстрирайте търпение, спокойствие и логика. На този фон неговите завишени изисквания няма да изглеждат сериозно. Умният човек ще ви признае правото на собствено мнение, а глупавият… Замислете се искате ли да общувате с по-нататък с такъв човек.

Максималистите, които са осъзнали своя проблем, могат да бъдат посъветвани да се опитат да изградят в себе си черти като търпение и смирение. Тогава максимализмът ще се прероди в житейска мъдрост, а тя е отличен старт за всяко начинание.