Как се връща човек със спряло сърце?

Когато през 2004 г. 24-годишният футболист Миклош Ферер загина на терена след внезапен сърдечен арест и тази трагедия се предаваше на живо по телевизията, в целия свят се задаваше въпроса „Можеше ли той да бъде спасен…?“. Тогава единствения отговор беше, че никога няма да разберем, защото не е имало шанс това да се случи. На терена не е имало дефибрилатор, а това е единственият начин да бъде възстановен сърдечния ритъм, когато сърцето изпадне във фибрилации.

Този случай е последван от много други такива, не само във футбола, а и при други спортове, макар и не винаги видени от милиони свидетели… По-късно УЕФА приема задължително правило всички професионални футболни клубове и стадиони приемащи официални мачове да бъдат оборудвани с автоматични дефибрилатори.
Преди броени дни, на Европейското първенство по футбол десетки милиони зрители, съотборниците, съпругата и собствените деца на датския футболист Кристиян Ериксен видяха с очите си може ли да бъде спасен човек със спряло сърце?

Краката на футболиста се подкосяват, той пада на земята и не реагира… Капитанът на отбора отива при него и установява, че не диша… Съдията моментално прекъсва срещата и вика екип, който започва сърдечен масаж и използва автоматичен дефибрилатор… 29-годишният футболист напуска стадиона в съзнание и сега се лекува в болница, като вероятно ще се възстанови напълно.

Така изглеждат първите няколко минути след инцидента. Прилича на филм… но сценарият на този филм има име – нарича се Спасителна верига. И за да бъде спасен човек, условието е никое звено на тази Спасителна верига да не се скъса – незабавно разпознаване на инцидента, проверка за нормално дишане, повикване на спешна помощ, започване на първа помощ с притискане на сърцето и обдишване в ритъм 30:2 и дефибрилация с автоматичен дефибрилатор в първите три минути. Това е начинът да бъде върнат човек към живота, независимо дали е спортист на терена, човек в офиса или дете на спортната площадка. Друг начин няма и забавянето на което и да е от тези действия е фатално. Винаги!

„Беше мъртъв и веднага направихме сърдечна ресусцитация… Колко близо беше? Не знам. Върнахме го с едно дефибрилиране. Това е доста бързо…“ Това са думите на д-р Мортен Боесен, лекар на датския отбор.

Всъщност професионалните спортисти не са по-застрашени от всички други хора… просто не са по-малко застрашени. Годишно в света милиони хора губят живота си без предупреждение в следствие на внезапен сърдечен арест. Всяка минута в Европа умира човек в следствие на това. В България жертвите са над 10 хиляди на година – 10 пъти повече отколкото загиналите в автомобилни катастрофи, природни бедствия и пожари взети заедно!

Но ние можем и трябва да променим тази статистика. В автомобилите разполагаме с въздушни възглавници, в сградите имаме пожарогасители… За да бъде спасен човек със сърдечен арест е необходимо да се направи дефибрилация в първите три минути след инцидента. В повечето случаи това е непостижимо за линейка, дори в най-добре развитите служби за спешна помощ в света. Затова от десетки години на всички публични места се поставят автоматични дефибрилатори, с които всеки свидетел на инцидента може да окаже незабавна помощ. За да не се скъса последното звено на спасителната верига!

В България също през последните години се работи активно в тази посока – големите производители на апарати създадоха устройства работещи на български език, редица организации като Дружество на кардиолозите в България, Българският червен кръст, Фондация „Първите три минути“ работят за популяризирането и разпространението на автоматичните дефибрилатори и обучението на хората да оказват първа помощ. Дори световни организации като Европейския съвет по ресусцитация, чрез своите представители провеждат обучения в България на учители, медици, общински служители и др.

Ние сме далеч от нивото на държавите в ЕС, където кутията с дефибрилатора е първото нещо, което виждаме, когато слезем от метрото, влезем в хотел, офис или всяка административна сграда… дори в такситата…, но е важно и да знаем, че в България също се върви в тази посока. Само през последните години по информация на фондация „Първите три минути“ са инсталирани няколко стотин такива устройства предимно в корпоративния сектор, но също и по общински програми, които стартират в Пловдив и София, както и чрез благотворителни кампании. Дори българската база на Антарктида вече е снабдена с такъв дефибрилатор. Още по важно е, че хиляди хора вече са обучени да работят с тях и да бъдат способни да върнат към живот човек със спряло сърце.

Екипът на Фондация „Първите три минути“

About Author /

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Start typing and press Enter to search