Антимюлеровият хормон (АМХ), известен още като мюлеров инхибиторен фактор, е гликопротеин, който се произвежда от клетките на гранулозата в яйчниците. Той играе важна роля в репродуктивното здраве при жените.
Научни изследвания показват, че АМХ регулира първичния растеж на фоликулите в яйчниците, като инхибира преждевременното им съзряване (Visser et al., 2006). По този начин той запазва овариалния резерв и продължителността на репродуктивния период при жените.
Серумните нива на АМХ намаляват с напредване на възрастта и достигане на менопауза поради изчерпване на яйчниковия резерв (Depmann et al., 2015). Затова измерването на АМХ се използва като маркер за овариалния резерв и фертилитета.
Ниските стойности на АМХ са свързани с намалена фертилност и по-висок риск от преждевременна менопауза (Iliodromiti et al., 2015). Поради това, клиничното определяне на АМХ е важно при проследяване фертилитета и репродуктивното здраве на жените.
Освен регулацията на фоликулите, изследвания показват, че АМХ участва и в контрола на менструалния цикъл. Той потиска чувствителността на яйчниците към ФСХ (фоликулостимулиращ хормон), като по този начин предотвратява преждевременна овулация (Kalluri et al., 2018).
Също така, АМХ може да влияе върху синтеза на естрогени в яйчниците и ендометриума. Наблюдава се корелация между висок АМХ и повишен естроген при синдрома на поликистозните яйчници (Cimino et al., 2019).
Отклонения в нормалните стойности на АМХ са свързани с редица репродуктивни и хормонални проблеми като PCOS, преждевременна овариална недостатъчност, хиперандрогения, amenorrhea и др.
Затова клиничното определяне на антимюлеровия хормон има важно значение в гинекологията и репродуктивната ендокринология. То позволява адекватна оценка на фертилитета и овариалния статус, както и персонализиране на лечението при редица хормонални нарушения при жените.
Как се изследва Антимюлеровият хормон
Антимюлеровият хормон (АМХ) обикновено се изследва чрез кръвна проба. Процедурата е следната:
- Взема се кръвна проба от вена, най-често от кубиталната (в областта на лакътя). За прецизен резултат, пробата се взема на 2-5 ден от менструалния цикъл.
- Кръвната проба се центрофугира, за да се отдели серумът, в който ще се анализира АМХ.
- Нивата на АМХ в серума се определят чрез имуноанализ – най-често ELISA тест или хемилуминисцентен имуноанализ.
- Получените резултати се сравняват с референтни стойности за АМХ според възрастта.
Нормалните стойности на АМХ при здрави жени са:
- 2-6 ng/ml до 25 години
- 1-3 ng/ml от 25 до 35 години
- 0.5-1.5 ng/ml от 35 до 45 години
- Ниските нива на АМХ за съответната възраст могат да индикират намален овариален резерв и потенциални проблеми с фертилитета.
Препоръчва се АМХ да се изследва заедно с други хормони като ФСХ, естрадиол и инхибин Б за по-пълна картина на фертилитета.
Как се повишана нивото на антимюлеров хормон
Ако нивата на антимюлеров хормон (АМХ) са много ниски или неоткриваеми, има някои възможности да се опита повишаването им, макар че ефектът често е ограничен:
- Прием на DHEA добавки – DHEA може леко да увеличи АМХ при някои жени с намален овариален резерв.
- Прилагане на FSH (фоликулостимулиращ хормон) – FSH стимулира яйчниците и може временно да увеличи продукцията на АМХ.
- Промяна на хранителния режим – диета, богата на протеини, здравословни мазнини, витамин D, антиоксиданти. Намаляване на захар и преработени храни.
- Намаляване на стреса и подобряване качеството на съня – стресът и липсата на сън негативно влияят на хормоналния баланс.
- Прием на витамини като витамин D, витамин C, витамин B, които могат да подпомогнат хормоналната система.
- Акупунктура и традиционна китайска медицина също имат обещаващи резултати според някои проучвания.
Билки и храни за повишаване на антимюлеров хормон
Възможностите за значително повишаване на много нисък или неоткриваем антимюлеров хормон (АМХ) само с билки и хранителни добавки са ограничени. Но ето някои опции, които може да помогнат в известна степен:
- Магнезий – намалените нива на магнезий може да допринасят за по-нисък АМХ. Храни богати на магнезий са тъмното шоколадо, ядките, спанак, авокадо. Добавки с магнезий също могат да се приемат.
- Витамин D – подобрява хормоналната функция. Храни източници – маслени риби, яйца, гъби. Може и добавка от 2000-5000IU дневно.
- DHEA – 25-50 мг DHEA дневно може леко да увеличи АМХ при някои случаи на нисък овариален резерв.
- Трибулус терестрис – билка, за която има данни, че може да подпомогне фертилитета, но нейната ефективност не е научно доказана.
- Женшен – адаптогенна билка, която подпомага стреса и има положително влияние върху хормоните.
Въпреки това, при много нисък АМХ най-добрият подход е да се консултирате с репродуктивен ендокринолог за възможни медикаменти и лечения. Билките и храните имат ограничен ефект за значително покачване на хормона.
Антимюлеровият хормон (АМХ) и естрогена
- АМХ участва в регулирането на примордиалните фоликули в яйчниците, от които се развиват зрелите фоликули, произвеждащи естроген.
- Високите нива на естроген, наблюдавани при синдрома на поликистозните яйчници, обикновено са свързани с повишен АМХ.
- Естрогенът потиска продукцията на АМХ чрез отрицателна обратна връзка. Затова с повишаване на естрогена по време на менструалния цикъл, нивата на АМХ се понижават.
- АМХ може да повлияе чувствителността на тъканите към естроген, като намалява активността на ароматазата – ензим, който превръща тестостерон в естроген.
- При постменопаузалните жени с нисък естроген, нивата на АМХ също са ниски поради намаления овариален резерв.
- АМХ се използва като маркер за овариалния резерв и може да помогне за предвиждане на времето до менопауза, когато естрогенът рязко спада.
Общо взето, АМХ и естрогенът си взаимодействат в регулацията на менструалния цикъл и фертилитета. АМХ е важен показател за естрогеновия статус на жената.
Как се изследва DHEA
DHEA (дехидроепиандростерон) обикновено се изследва чрез кръвна проба. Процедурата е следната:
- Взема се кръвна проба най-често от кубиталната вена на ръката. Пробата може да се вземе през целия ден, без значение от храненето.
- Кръвта се центрофугира, за да се отдели серумът, в който ще се изследва DHEA.
- Нивата на DHEA в серума се определят чрез ELISA тест (имуноанализ) или LC-MS метод (течна хроматография в комбинация с мас спектрометрия).
- Резултатите от теста се сравняват със стандартни референтни стойности.
Нормалните стойности на DHEA са:
- Възраст 20-29 години: Мъже – 130-640 мкг/дл Жени – 65-380 мкг/дл
- Възраст 30-39 години: Мъже – 70-310 мкг/дл Жени – 45-270 мкг/дл
- Над 40 години – нивата на DHEA постепенно намаляват с напредване на възрастта.
Ниските нива на DHEA за съответната възраст могат да бъдат индикатор за проблем с надбъбречните жлези.
Високите нива на DHEA (дехидроепиандростерон) също могат да бъдат индикатор за наличие на здравословен проблем.
Някои възможни причини за повишен DHEA:
- Надбъбречна хиперплазия или тумор – образувания в надбъбречната жлеза, които водят до свръхпроизводство на DHEA.
- Поликистоза на яйчниците – често се наблюдават високи нива на DHEA, поради нарушения в стероидогенезата.
- Късно пубертетно разстройство при момчета – временно повишаване на DHEA.
- Хипотиреоидизъм – намалената функция на щитовидната жлеза може да повиши DHEA.
- Стрес – продължителен стрес увеличава продукцията на DHEA от надбъбречните.
- Хиперандрогенемия – повишените мъжки хормони могат да увеличат DHEA.
- Консумация на DHEA добавки.
При наличие на симптоми и трайно завишен DHEA е нужно да се направят допълнителни изследвания, за да се открие и лекува основната причина. Консултация с ендокринолог е препоръчителна.
Как да повишим на нивата на DHEA
Ето някои начини, по които може да се опита повишаване на нивата на DHEA (дехидроепиандростерон) с природни средства и хранителни добавки:
– Витамин D – Поддържане на оптимални нива на витамин D чрез излагане на слънце и добавки (около 2000-5000 IU дневно). Витамин D стимулира продукцията на DHEA.
– Магнезий – Прием на магнезиеви добавки или храни богати на магнезий като тъмен шоколад, ядки, спанак, тофу.
– Ашваганда – Адаптогенна билка, която може да помогне за справяне със стреса и оптимизиране на надбъбречната функция.
– Витамин C – Прием на витамин C добавки (500-1000 мг дневно) или храни като цитруси, киви, чушки. Витамин C подпомага надбъбречните.
– Цинк – Морски дарове, месо, ядки, семена са източник на цинк, който подкрепя DHEA.
– Йод – Йодирана сол, морска храна, мляко. Йодът е важен за надбъбречната функция.
– Омега 3 мастни киселини – От масла от риба, ленено семе, орехи.
Важно е обаче първо да се установи причината за ниския DHEA с изследвания и да се премахне тя. Консултирайте се с лекар за адекватен подход.
Източници:
- Ролята на витамин D за DHEA: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2291018/
- Ефект на магнезия върху DHEA: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20352370/
- Ашваганда и стреса/DHEA: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3573577/
- Цинк и DHEA: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17983587/
- Витамин C за надбъбречната функция: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4121911/
- Омега-3 мастни киселини и DHEA: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28412057/
- Йод и надбъбречните жлези: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4049553/
