Университетският подводен клуб „Южен залив“ от Софийския университет организира специално гмуркане по повод 60-годишнината от създаването на Геолого-географския факултет и Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В събитието участваха професори и ученици от университета, облечени във водолазна екипировка, което прилича на сцена от научнопопулярен филм – с подводна гора и ледени вълни на Антарктида.
Д-р Климент Найденов, декан на Геолого-географския факултет, беше важен участник в събитието. Той се екипира с леководолазна техника и направи гмуркане в подводния свят на Черно море. Заедно с него гмуркаха и други преподаватели и учени от различни факултети на университета.
Целта на участниците от университетския клуб е да разкрият тайните на една от рядките подводни гори, открити в моретата. Тези гори съдържат гигантски дървета от неизвестен вид блатен кипарис, които са израснали преди милиони години между Созопол и остров Свети Иван. Покрити с морски седименти, дънерите на тези дървета са запазени като фосили до днес. Събраните научни материали по време на събитието ще бъдат изпратени за анализ в чуждестранна лаборатория, където ще се определи точният вид на тези древни дървета.
Университетският подводен клуб „Южен залив“ е създаден през 2021 година с подкрепата на деканите на Биологическия факултет, проф. д-р Стоян Шишков, и Геолого-географския факултет, проф. д-р Климент Найденов. Основната цел на клуба е да демонстрира важността на леководолазното изследване в природните науки и науките за Земята.
От момента на създаването си, членовете на клуба сътрудничат с испанските антарктически леководолази и работят върху създаването на национални стандарти за леководолазна работа в Антарктика. Българските изследователи адаптират протоколите за гмуркане в ледените води на Южния океан, където температурите са близки до замръзване. Въпреки студа, добрата екипировка позволява успешните геоложки и биологични изследвания. Трудностите и предизвикателствата се свързват с внезапните срутвания на големи ледени маси и наличието на опасни хищници като косатки и леопардови тюлени. Създаването на правила за гмуркане в тези опасни води отваря нови възможности за развитие на различни научни области.
