Починали от или с COVID-19 е поредният въпрос, пред който ни изправи световната пандемия, а окончателният отговор ще трябва да дадат патолозите, макар доскоро международни медицински институции да смятаха, че аутопсията не е метод за поставяне на диагноза при коронавирусна инфекция.
„Това е така, тъй като има риск за персонала. Но ролята на патолозите в пандемия е да изследват какво се случва в организма и как се отразява дадено заболяване на органите в него, затова се налага да се провеждат аутопсии по ясни медицински индикации и в условия на безопасност“, категорична е проф. Савелина Поповска, преподавател и експерт по клинична патология и зам.-ректор на МУ – Плевен.
По думите й пред БНР такива указания у нас вече са разработени и са част от медицинската документация. „Правят се аутопсии, независимо от риска и независимо от това, че нашите зали не отговарят на международните изисквания за безопасност. Ние работим с най-тежките пациенти, които са редки като находка, но находката е доста тежка в белите дробове“, обясни патологът. За малкото на брой аутопсии в България, проф. Поповска посочи, че и преди пандемията броят им не е бил висок. „Причините са най-различни – нежелание на близките, липса на достатъчно патолози и на специализирани зали за инфекциозна болни със системи за антиналягане, които не позволяват да се разпространява вирусът по въздушен път, липса на модерни виртуални зали“, добави тя.
Проф. Поповска разказа и за опита, споделен от германски патолози. При щателно проведени аутопсии и изследване на органи с високо вирусно натоварване те са установили, че най-засегнати след белите дробове са тънките черва, бъбреците, миокарда и черният дроб. „Малките съдове са засегнати, а всички вътрешни органи имат добре кръвоснабдена васкулатура. Така че всички вътрешни органи, включително нервната система, са засегнати“, уточни специалистът. Тя отбеляза още, че според патолозите в Германия, седмица след смъртта вирусът в тънките черва и белия дроб остава жизнеспособен, отбеляза тя.
И все пак – как се поставя окончателната диагноза дали смъртта е насъпила заради COVID-19 или придружаващите заболявания? „Когато под микроскоп видим, че в белите дробове има дифузна увреда на алвеолите с развитие на шокова картина, тогава сме сигурни, че пациентът е бил с тежка дихателна недостатъчност, която е увредила всички органи и е непосредствена причина за смърт. Трябва да се отбележи, че морфологичната картина при COVID-19 e същата, като при вече познатите респираторни инфекции SARS и MERS. Ако има и други придружаващи заболявания, трябва да се види дали тези придружаващи заболявания са обострени от вируса. Така че става много сложна задачата на патолога – да прецени кое е основното фоново и конкуриращо заболяване“, посочи проф. Поповска.
„А когато няма аутопсия, със сигурност можем да кажем, че този пациент е починал от COVID-19, когато има интегриране на лабораторните данни от PCR, от клиничната картина, от образната находка в белия дроб, която е много характерна. Този вирус предизвиква характерна клинична картина непосредствено преди смъртта – исхемия. Интегрирайки всички тези данни, един лекар може да се ориентира кога пациентът е починал от диабет, с диабетна кома, кога този вирус е бил случайна находка или допълнителна, или кога в белия дроб са толкова тежки уврежданията, че може да се приеме, че те са причина за смъртта“, добави патологът.
Според нея, не бива да сравняваме грипа с коронавируса в тежките му форми. „Той понякога може да е по-тежък от леките форми на COVID-19, но в тежката форма на коронавируса грипът не може да се сравнява, тъй като е биологичен патоген от друг клас. При него има разработена и ваксина, и успешна терапия“, заключи проф. Савелина Поповска.
Материалът Окончателна диагноза: Говорят патолозите е публикуван за пръв път на Скенер | Сканираме без направление.
