Тя е едно от най-ярките лица на Пловдив за 2025 г. – VIP модел, първа подгласничка на „Мисис Пловдив 2025“, лице на VIP Media Bulgaria и дигитална корица на VIPNEWS.Bulgaria.
Но зад титлите, събитията и блясъка стои жена с впечатляваща дълбочина и история – Луиза Стайкова. Спортът поставя първите контури на характера. Плуването в „Арда“ – Кърджали и годините модерни танци развиват дисциплината, грацията и силата, които личат и днес.
Образованието е не по-малко впечатляващо – магистърска степен по психология, обучение по право, нутрициология и множество специализирани курсове, които дават широка и зряла перспектива. Днес тя успешно съчетава мениджърска позиция в компания за хранителни продукти с активен, здравословен и постоянен стремеж към развитие.
Доброволчеството е част от нейната същност – от детството като член на БЧК и Ротари клуб до днес, когато подкрепя млади хора, изправени пред стрес, тревожност и паник атаки. Личният опит в преодоляването им я превръща в пример за сила и вътрешно израстване.
Пътуванията, културата, модата и психологията оформят света на Луиза. Завършила „Психология“ в Пловдивския университет и следваща „Мода“ в НБУ, тя носи в себе си едновременно ум и естетика.
В това интервю за 100procenta.info надникваме в живота, вкуса, навиците и вдъхновенията на една модерна, уверена и изключително стилна жена.
Луиза, как се почувства, когато беше избрана за „Мисис Пловдив 2025“- първа подгласничка и лице на „ВИП Медия България“?
Това беше изключително вълнуващ момент за мен! Чувството да бъдеш отличен сред толкова прекрасни и силни жени е невероятно. Приемам тази титла не просто като признание, а и като отговорност – да бъда добър пример, да вдъхновявам и да показвам, че красотата върви ръка за ръка с характер, труд и постоянство.
Ако трябва да опишеш себе си с три думи, кои биха били те?
Амбициозна, енергична и позитивна.
Спортът е част от живота ти още от детството – какво най-много ти дадоха плуването и танците?
Плуването ме научи на дисциплина и упоритост – във водата няма място за половинчати усилия. Танците пък ми дадоха свобода и увереност да изразявам себе си. И двете ме изградиха като човек – научиха ме да се движа с грация, но и да имам сила, не само физическа, а и вътрешна.

Завършила си спортна английска гимназия, а после си учила психология и право – как тези области се преплитат в живота ти днес?
Всяка от тях е оставила своя отпечатък върху мен. Спортът ме научи на дисциплина и фокус, английският ми отвори врати към света и нови възможности за общуване, психологията – да разбирам по-добре хората, а правото – да защитавам себе си и своите принципи. Днес тези знания ми помагат да изграждам балансиран подход към всичко, което правя – с разум, сърце и ясно съзнание за справедливост и човечност.
Коя книга или автор са ти дали най-силна посока в личностното развитие?
Има няколко, но бих отличила Паулу Коелю и неговия роман „Алхимикът“. Тази книга ме накара да повярвам, че всеки човек има своя път и че когато следваш сърцето си, вселената ти помага да го осъществиш. С времето разбрах, че вдъхновението не е нещо мимолетно – то е избор, който правиш всеки ден.
Кое е най-ценното нещо, което си научила сама, извън академичната среда?
Че всичко започва отвътре. Успехът, любовта, увереността – всичко е отражение на това как се чувстваш и какво мислиш за себе си. Научих се да не търся щастието извън мен, а да го създавам сама – с малките неща, с благодарност и с хората, които ме обичат истински.
Работиш като мениджър в компания за хранителни продукти – как съчетаваш бизнеса със страстта си към здравословния начин на живот?
За мен те не се изключват, а се допълват. В работата си се старая да насърчавам отговорното отношение към храната – да подбираме качествени продукти, да следваме устойчиви практики и да показваме, че здравословното не е задължително скучно или трудно. Когато вярваш в това, което правиш, бизнесът се превръща в мисия, а не просто в професия.
Какво според теб липсва на българския пазар по отношение на здравословното хранене и хранителните навици?
Мисля, че все повече хора започват да осъзнават колко е важно какво слагаме на трапезата си, но все още липсва достатъчно достъпна и достоверна информация. Имаме нужда от повече образование – още от училище, за това как храната влияе на тялото и ума. Също така би било чудесно да има повече производители, които залагат на чисти продукти без излишни добавки. Най-важното е хората да се научат да слушат телата си и да правят информирани избори, а не просто да следват модни диети.
Разказваш, че си преминала сама през паник атаки в детството – какво ти помогна най-много да се справиш?
Да, това беше труден етап в живота ми. Когато си дете, не винаги разбираш какво се случва с теб, а чувството на страх и безсилие може да бъде изтощаващо. Най-много ми помогна осъзнаването, че не съм „различна“ или „слаба“, а просто чувствителна. Започнах да се интересувам от психология, да чета, да наблюдавам себе си, и така малко по малко се научих да овладявам мислите си, вместо те да владеят мен. Вярата, спортът и подкрепата на близките също изиграха огромна роля – те ми дадоха усещане за стабилност и смисъл.
Днес ти вдъхновяваш други млади хора – какви послания им оставяш?
Че всичко започва от това да приемеш себе си. Не е нужно да бъдеш съвършен, за да бъдеш щастлив. Понякога най-смелото нещо, което можеш да направиш, е просто да продължиш – дори когато ти е трудно. Казвам им да вярват в собствената си светлина, да не се сравняват с другите и да се обграждат с хора, които ги издигат, а не ги карат да се съмняват. Всяко препятствие е шанс да станеш по-силен и по-мъдър.
Какво означава за теб доброволчеството и кои каузи чувстваш най-близки?
Доброволчеството е сърцето на промяната. За мен то е начин да върнеш част от доброто, което си получил, и да оставиш следа. Най-близки са ми каузите, свързани с децата и психичното здраве – защото вярвам, че именно там започва всичко. Участвам в инициативи, които подкрепят деца в риск и насърчават грижата за емоционалното благополучие. За мен това не е просто помощ, а лична мисия – да покажа, че дори най-малкият жест на доброта може да промени нечий ден, а понякога и целия живот.
Обичаш да пътуваш – кое място в света ти е дало най-силно вдъхновение досега?
Безспорно Италия! Тя е страна, която ме зарежда с енергия всеки път – не само с красотата си, но и с начина, по който хората там живеят живота с вкус, страст и благодарност. Италианците умеят да се наслаждават на малките неща – кафе на слънце, усмивка на непознат, разходка вечер. Това ме научи да спирам за момент и просто да бъда тук и сега.
Ако трябва да избереш една дестинация, която да свържеш с личната си мечта, коя ще е тя – Япония, Китай или друго?
Япония. Винаги съм се възхищавала на тяхната философия – уважение, хармония, дисциплина и красота във всеки детайл. Мечтая някой ден да посетя Киото по време на цъфтежа на сакурата – да усетя тази спокойна енергия, която съчетава сила и нежност, точно както вярвам, че трябва да бъде и в живота.
Кое е най-неочакваното ястие, което си опитвала по време на пътувания?
В Тайланд опитах пържени щурци – само заради любопитството! Определено не бих казала, че е любимото ми ястие, но беше забавно преживяване и ми напомни, че пътуването е именно това – да излезеш от зоната си на комфорт и да приемаш новото с отворено сърце.
Какво ти дава сили и вдъхновение в трудни моменти?
Силата ми идва от вярата – в себе си, в доброто и в това, че всяко предизвикателство има смисъл. Имала съм моменти, в които ми е било тежко, но винаги съм си напомняла, че всичко е временно и че дори трудностите ни помагат да израстваме. Вдъхновяват ме хората около мен – семейството ми, приятелите, колегите, които вярват в мен. А най-много ме вдъхновява желанието да бъда пример за децата си и за жените, които вярват, че могат повече.
Ако имаш възможност да оставиш едно послание на жените в България, какво би било то?
Да вярват в себе си и да не се страхуват да започнат отначало. Жената е сила, нежност и мъдрост в едно. Няма по-красиво нещо от това да бъдеш вярна на себе си – с всички свои несъвършенства, мечти и борби. Бъдете смели, грижете се за себе си и никога не забравяйте, че любовта – към себе си и към другите – е най-истинската форма на красота.
В Луиза има онази тиха сила, която рядко се среща – съчетание от интелигентност, стил и човечност. Тя показва, че красотата не е само въпрос на визия, а на вътрешна хармония, отношение и смелост да бъдеш себе си.
След разговора с нея остава усещането за жена, която върви уверено по своя път – без излишна показност, но с финес, присъщ само на хората, които знаят кои са и накъде отиват.
Това е Луиза Стайкова – модерна, вдъхновяваща и изящно естествена. Жената, която превръща всеки ден в лична история, достойна за внимание.



