Културно развлечение с 30 арестанти!

0
16

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ/

СОФИЙСКИ АРСЕНАЛ – МУЗЕЙ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО

СВОБОДАТА ТУК-И-СЕГА

Проект на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович

СВОБОДАТА ТУК-И-СЕГА Любен Дилов син

 

05.12.2018 – 27.01.2019

Откриване: 05.12., сряда, 18:30 часа

САМСИ, бул. „Черни връх” №2, София

 Проектът на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович е мотивиран от дефицита в разбиранията за свобода в широката българската общественост. Живият екзистенциален и изначален смисъл на свободата тук-и-сега се е изгубил в мащаба на понятието, банализирано в икономически и правни текстове и деградирало в политически популизъм. Свободата се е превърнала в абстрактна и закостеняла дума, лишена от конкретно съдържание, далечна на делничните проблеми на обикновения човек. Съществен фактор, обуславящ тази ситуация, е ограниченото разбиране за свобода, което съществува като остатъчно понятие от XIX и XX век. Това е идеалът на Българското възраждане за колективна свобода от османското владичество, продължен през комунистическия режим като стремеж към свобода от идеологическата репресия. В широките обществени нагласи липсва интуиция и разбиране за личните и позитивни прояви на свобода. Фразата „тук и сега“ е деградирала в развлекателната индустрия, поради което Стоянович и Караджова изписват екзистенциалния вертекс на човешкото битие с философски маниер, тук-и-сега.

 Димитър Стоянович е историк, сценарист, главен редактор на списание L’Europeo от 2013 насам, а Лиляна Караджова е фотограф, доктор по изкуствознание и изобразително изкуство, преподавател в НХА и НБУ и дългогодишен автор на списание L’Europeo.

 Фотографската инсталация и фотокнигата „Свободата тук-и-сега“ представя арестантски снимки и авторски текстове на тридесет български интелектуалци и общественици, автори от кръга на списание L’Europeo. Портретите са заснети с камера среден формат върху чернобял негативен филм 120, вдъхновени от популярните арестантски снимки от 60-те и 70-те години на XX век – период, знаково свързан със силния отзвук на социалните послания в публичното пространство. Квадратът на средния формат и границите на кадъра служат като решетка, затваряща интелектуалците в собствените им образи, от които те се освобождават, подписвайки портретите и изземайки позицията на автора фотограф. Вместо с подпис, авторите се самоидентифицират с текст, посветен на личната им свобода тук-и-сега.

 Във фотографската инсталация снимките са копирани във формат 130 x 100 см и са експонирани закачени на щипки за сушене на филм, наблягайки върху ролята на филмовата емулсия в по-категоричното отправяне на посланието. Съавторите Лиляна Караджова и Димитър Стоянович следват общото убеждение, че фотографският филм има изключително богат потенциал да разгърне психологическата интензивност в портретите както придавайки спецификата на своята емулсия, така и чрез случайно и свободно възникващи детайли, които в цифровата фотография са силно ограничени. Авторите предумишлено са включили снимки с подобни елементи, които обозначават свободата във фотографията като идваща с човешката грешка: една скъсана лента, застъпен, двойно експониран кадър, четири портрета от недопроявен филм поради „заклещен въздух“ в пълна догоре доза и странна сивееща текстура върху гърба на полиестерната лента, дефект с неясен произход. Човешката грешка е художествено развит изобразителен код на свободата.

 Фотографската книга „Свободата тук-и-сега“ е художествен уникат с размер 59 x 42 x 8 см, с копия на портретите в ръчно нанесена сребърно желатинова емулсия върху ръчна хартия, отново подписани от авторите. На всяко ниво от своето създаване фотокнигата е изпълнена с непредвидени и незабележими трепвания на ръката, човешко несъвършенство и човешки грешки. С всяко разгръщане на страница фотографски структуриран черен квадрат се разпада на негатив и позитив, под който се откриват подписите, съдържащи свободата тук-и-сега.

 Една от характерните особености на арестантските снимки е психологическата интензивност, резултат от попадането в извънредна ситуация. Разглеждайки архиви с арестантски снимки, Лиляна Караджова и Димитър Стоянович откриват богато разнообразие от емоционални състояния, включително усмихнати арестанти като Джеймс Хол, задържан на 19 август 1944 в Нюкасъл. Затова и участниците в проекта са получили право на избор в изражението, с което да изразят своя собствен арест.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here