Културно развлечение с 30 арестанти!

СЪБИТИЯКултурно развлечение с 30 арестанти!

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ/

СОФИЙСКИ АРСЕНАЛ – МУЗЕЙ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО

СВОБОДАТА ТУК-И-СЕГА

Проект на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович

СВОБОДАТА ТУК-И-СЕГА Любен Дилов син

 

05.12.2018 – 27.01.2019

Откриване: 05.12., сряда, 18:30 часа

САМСИ, бул. „Черни връх” №2, София

 Проектът на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович е мотивиран от дефицита в разбиранията за свобода в широката българската общественост. Живият екзистенциален и изначален смисъл на свободата тук-и-сега се е изгубил в мащаба на понятието, банализирано в икономически и правни текстове и деградирало в политически популизъм. Свободата се е превърнала в абстрактна и закостеняла дума, лишена от конкретно съдържание, далечна на делничните проблеми на обикновения човек. Съществен фактор, обуславящ тази ситуация, е ограниченото разбиране за свобода, което съществува като остатъчно понятие от XIX и XX век. Това е идеалът на Българското възраждане за колективна свобода от османското владичество, продължен през комунистическия режим като стремеж към свобода от идеологическата репресия. В широките обществени нагласи липсва интуиция и разбиране за личните и позитивни прояви на свобода. Фразата „тук и сега“ е деградирала в развлекателната индустрия, поради което Стоянович и Караджова изписват екзистенциалния вертекс на човешкото битие с философски маниер, тук-и-сега.

 Димитър Стоянович е историк, сценарист, главен редактор на списание L’Europeo от 2013 насам, а Лиляна Караджова е фотограф, доктор по изкуствознание и изобразително изкуство, преподавател в НХА и НБУ и дългогодишен автор на списание L’Europeo.

 Фотографската инсталация и фотокнигата „Свободата тук-и-сега“ представя арестантски снимки и авторски текстове на тридесет български интелектуалци и общественици, автори от кръга на списание L’Europeo. Портретите са заснети с камера среден формат върху чернобял негативен филм 120, вдъхновени от популярните арестантски снимки от 60-те и 70-те години на XX век – период, знаково свързан със силния отзвук на социалните послания в публичното пространство. Квадратът на средния формат и границите на кадъра служат като решетка, затваряща интелектуалците в собствените им образи, от които те се освобождават, подписвайки портретите и изземайки позицията на автора фотограф. Вместо с подпис, авторите се самоидентифицират с текст, посветен на личната им свобода тук-и-сега.

 Във фотографската инсталация снимките са копирани във формат 130 x 100 см и са експонирани закачени на щипки за сушене на филм, наблягайки върху ролята на филмовата емулсия в по-категоричното отправяне на посланието. Съавторите Лиляна Караджова и Димитър Стоянович следват общото убеждение, че фотографският филм има изключително богат потенциал да разгърне психологическата интензивност в портретите както придавайки спецификата на своята емулсия, така и чрез случайно и свободно възникващи детайли, които в цифровата фотография са силно ограничени. Авторите предумишлено са включили снимки с подобни елементи, които обозначават свободата във фотографията като идваща с човешката грешка: една скъсана лента, застъпен, двойно експониран кадър, четири портрета от недопроявен филм поради „заклещен въздух“ в пълна догоре доза и странна сивееща текстура върху гърба на полиестерната лента, дефект с неясен произход. Човешката грешка е художествено развит изобразителен код на свободата.

 Фотографската книга „Свободата тук-и-сега“ е художествен уникат с размер 59 x 42 x 8 см, с копия на портретите в ръчно нанесена сребърно желатинова емулсия върху ръчна хартия, отново подписани от авторите. На всяко ниво от своето създаване фотокнигата е изпълнена с непредвидени и незабележими трепвания на ръката, човешко несъвършенство и човешки грешки. С всяко разгръщане на страница фотографски структуриран черен квадрат се разпада на негатив и позитив, под който се откриват подписите, съдържащи свободата тук-и-сега.

 Една от характерните особености на арестантските снимки е психологическата интензивност, резултат от попадането в извънредна ситуация. Разглеждайки архиви с арестантски снимки, Лиляна Караджова и Димитър Стоянович откриват богато разнообразие от емоционални състояния, включително усмихнати арестанти като Джеймс Хол, задържан на 19 август 1944 в Нюкасъл. Затова и участниците в проекта са получили право на избор в изражението, с което да изразят своя собствен арест.

- реклама -spot_img

С финансовата подкрепа на д-р Милен Врабевски бе открит Културен център „Иван Михайлов“ в Битоля

  Д-р Милен Врабевски бе почетен гост на българска общност в Република Северна Македония по...

Кметът на Пловдив посрещна мебелна компания Еником М в града

С Орлин Павлов и с впечатляващо шоу брандът  отпразнува първия си магазин под тепетата Впечатляващо...

Фестивал на магията дава рамо за млади таланти

Боби Шоу събира фокусниц във Вариететния театър Фестивал на магията ще отбележи професионалния празник на...

Balkan Business Awards 2022: Албания, България, Северна Македония и Косово със златни статуетки

Balkan Business Awards 2022 отличи лидерите в бизнеса Лидерите в бизнеса на Балканите – общини...