„В човешката история процентът на четящите не е бил особено голям, може би в различните времена е бил един и същ. Говорим за хората, които имат искрено отношение към книгата. Защо? Защото човешката природа е такава, че човек винаги избира по-лесното. Да гледаш в екрана на телефона или таблета е по-лесно, отколкото да се опитваш да съживиш в главата си това, което ти казва книгата. Има много специалисти, които са разсъждавали върху това. Тук ще спомена една книга на швейцареца Жак Елюл – „Унизеното слово“. В нея авторът надълго и нашироко разсъждава за това защо е толкова важно да не губим връзката с четеното, а да я крепим и да я развиваме. Това, което ти дава книгата и четенето е нещо много по-богато като съпреживяване и като случване вътре в самите нас, отколкото гледането в екрана. Екранът ти дава някакъв образ, ти се съгласяваш с него. Лека полека губим навиците си сериозно да четем“. Според него в наши дни все повече се „плъзгаме“ по екраните на умните си телефони, четем предимно заглавията на информациите, на които попадаме в социалните мрежи и „кълвем“ една много малка част от реалното им съдържание. /БГНЕС
