Вселенски закони

  Вселенски закони

 Вселенски закони управляват живота на Земята

 

Има ли някаква логика в случващото се около нас? По какъв начин можем да избегнем негативни моменти в бъдещето с действията си в настоящето? Можем ли от днес да посеем доброто, чиито резултати да пожънем в живота си? За влиянието на Вселенските закони върху битието си говорим със Светлана Тилкова-Алена, която е получила 20 от Вселенските закони от своите тибетски учители.

Колко са Вселенските закони?

Вселенските закони са 111. Те се различават от библейските или божествените закони. Всеки един от Вселенските закони е съобразен с живота не само на планетата Земя, а и с живота на всички останали обитаеми планети във Вселената, твърди Алена. Това, че ние, хората се правим на единствени и неповторими като форма на живот, си е само за наша сметка. Космосът живее пълноценно и без нашето официално признаване. Ощетените сме ние, но не е далеч моментът, в който и земното човечество ще се влее в общността на Вселенския разум.

Вселенските закони са заключени във Вселенската памет. Достъпът до нея за нас е невъзможен. На определен етап на развитие за всяка една планета, в случая Земята, те започват да достигат до нея в онази част, в която разумът на планетата е готов да ги разбере и да ги следва.

При абсолютно всеки ли е еднакво действието им?

Действието им при всеки човек е задължително и неотменно, но наказанието за неспазването им и наградите за спазването им са строго индивидуални. От действието на Вселенските и особено на Кармичните закони никой не може да се скрие.

Вселенски закони

За да живееш пълноценно, трябва да знаеш защо си дошъл и откъде си дошъл.

Смисълът на първия Вселенски закон е свързан с осъзнаването не само и единствено на миналите ни прераждания, които често не са най-важното и полезно знание в живота на човека, а и на връзката с рода, от който произхождаме.

Законът изисква да осъзнаем Кармата, която носи нашият род, и да се постараем да я коригираме, като не преставаме да уважаваме и ценим своите прадеди, без значение какво са сторили те. Това се отнася не само за отделната личност, а и за нацията, която не трябва да забравя, унищожава или пренаписва според моментни интереси своята история, произход, падения и възходи, за да ги претвори в бъдещите векове в положителна колективна Карма. В това отношение почти всичко държави, включително и България имат много работа, за да неутрализират негативната си карма.

Създателят трябва да е в теб, е не около теб. Само така ще са в единение твоят Дух и твоето тяло.

Смисълът на втория Вселенски закон е, че е правилно да осъзнаем съзиданието като действие, в което участваме и ние самите. Да не възприемаме съзиданието като образ на Създателя или на Господ, създаден от нас и въплътен в икона или рисунка, която да е около нас, но да усещаме силата на Вселенското съзидание у самите себе си.

Ако осъзнаем, че сме неразделна част от Твореца, от Създателя, защото и ние творим във всеки един миг от живота си, ако сме отговорни за действията си, а не си внушаваме, че някаква невидима сила ще извърви нашия път, ще заживеем в съзвучие с Вселената.

Всичко е живот. Уважавай живота около теб. Уважавай всички живи същества във Вселената, защото може би си бил или ще бъдеш един от тях в някое свое въплъщение.

Този закон е свързан с Кармата – колективна и обща. Всеки от нас може по някакъв начин да е свързан с хората и животните, сред които живее. Именно затова е длъжен да се отнася с тях с подобаващото уважение. Не се знае дали не е необходимо да чисти Карма, която е свързана с някой от тях, и дали не твори в настоящия си живот поредната обща Карма. Законът изисква тази Карма да е добра, за да бъдат щастливи и успешни и бъдещите ни срещи.

Твори само поискано добро, за да го получиш.

Този закон накара и мен дълги години да осмислям значението му, преди да прозра неговия смисъл, казва Алена. Библията ни учи, че да правиш добро, е най-висшето благо на този свят. Да, така е, но само когато доброто е поискано, а не е дадено насила. Само и единствено поисканото и оценено добро, което винаги трябва да бъде заплатено, дори и с едно цвете или с едно изречено в очите „Благодаря“, скоро ни носи също добро от човека, на когото сме помогнали, или от някой друг човек, към когото сме се обърнали с молба за помощ ние самите. Поискано добро е само това, което човек е поискал от нас директно, очи в очи, не чрез други хора и не като върви около нас и мърмори досадно, за да ни предизвика да му помогнем.

Доброто е ключ за вратите към другите светове.

Този закон не е свързан с първия. Той изисква да сме добронамерени, да премахнем желанието си да бъдем Вселенски завоеватели. Да приемем, че ако сме изпълнени с желание за взаимно разбиране и стремеж, да сме си взаимно полезни, ще си отворим вратите към други, нови, непознати и интересни светове. Там ще бъдем допуснати единствено, ако изкореним нашата лоша същност.

Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло.

Законът е труден за разбиране, защото смисълът му противоречи на библейските закони. Свикнали сме, а и са ни учили, да раздаваме добро винаги, когато видим, че можем да го сторим.

За съжаление, ако това добро не е поискано, когато отмине моментът на нечия безпомощност, той, получилият нашата помощ, започва да ни мрази, защото сме му помогнали, виждайки го в момент на неговата слабост.

Ако ни се наложи да потърсим неговата помощ след време, той ни обръща гръб, желаейки да види как, като сме толкова силни, ще се справим сами. Обикновено дареното непоискано добро ни печели врагове, затова е грешка да го раздаваме в момент на обзело ни съжаление.

За поискано и получено добро, на което си отговорил със зло, ще заплатиш с най-тежкото кармично наказание.

Този Вселенски закон е ясен, но мнозина не желаят да се съобразят с него, приемайки, че човечеството им е в непрекъсната услуга и че те са орисани единствено да консумират блага.

Когато доброто, дарено от нас, е поискано и изконсумирано, идва мигът, в който се налага да бъде изречено с думи осъзнаването на стореното добро и благодарността.

За съжаление са малко хората, които благодарят, особено в България. Напоследък ми прави впечатление, че за българина да каже „Благодаря“ е сякаш по-лошо от това да му бръкнеш в джоба, коментира Алена. Дори и едната думичка искрено „Благодаря“ е достатъчна, за да си спести получилият помощта ни бъдещи проблеми.

След време, забравил, че някой му е помогнал, възвеличал докрай егото си, той започва да получава Съдбовни удари – наказание за неоцененото получено добро. Вместо да се замисли на какво се дължат тези удари, човекът започва да търси несъществуващи врагове.

Дойде ли такъв момент у нас хората първо отиват на врачка, която задължително им открива и чисти магия. Това е най-краткият път към увеличаване, а не към приключване, на проблемите. В наша власт е да си спестим подобни страдания.

Съумявай да се радваш на малките и големи красоти, които Вселената твори и ти предоставя.

Законът изисква да се научим да приемаме с благодарност и малките радости, които ни дарява Съдбата. Да забравим стремежа си към лукс и охолен живот, защото ако той е нашата главна житейска цел, ако престанем да се радваме на топлината на слънчевите лъчи, на красотата на снежните планини, на топлия пясък и красивите морски вълни, на синьото или облачно небе, на факта, че се събуждаме и продължаваме да живеем, на усмивката, която някой ни е подарил, на обичта на хората, всичко останало ще ни бъде отнето.

Изпълнявай вселенската си мисия, осъзнавайки своето предназначение. Раздавай според възможностите си, за да консумираш вселенските блага.

Накратко законът изисква да се научим да спазваме първите 8 закона. Другото му изискване е да раздаваме блага само, когато сме достатъчно стабилни ние самите.

Ако раздаваме спечеленото от нас преди да е достатъчно за нас самите и да ни е осигурило спокоен живот, идва момент, в който ние самите сме принудени да търсим помощ от някого. Тогава започваме да изпитваме неприязън към хората, на които сме помогнали, но не виждаме собствената грешка заради погрешна оценка на ситуацията, довела ни до страдания и недоимък.

С приемането ти в селенията на висшия вселенски свят ти си най-богатият, както и всички, които са около теб.

Законът отново ни напомня, че най-голямото богатство за нас е животът, който сме длъжни да изживеем смислено и пълноценно, защото неговата пълнота е гаранция и за бъдещите ни смислени въплъщения.

Болестта е изпитание за осъзнаване на собствените грешки, които товарят Кармата ти негативно. Вгледай се в себе си, открий грешките, които те разболяват, осъзнай ги и ще оздравееш.

Този закон ни предупреждава, че когато болестта е привидно нелечима или е лечима, но болният се е вживял в нея, за да бъде в ролята на страдалец и да привлича чуждото внимание, няма шанс да оздравее, ако не осъзнае причината за състоянието си.

Никога не помагай на болен човек, който отказва да се излекува сам, защото това е неговият избор. За такава помощ, ако той я иска и очаква чудеса, търпиш кармично наказание.

Дори и при успешно проведено лечение при заболяване на физическото тяло често резултатът е неблагоприятен. След време болестта се възобновява поради факта, че болният отказва да продължи живота си или е решил, че чрез своята болест отмъщава на близките си или на лекаря, с когото може да е кармичен враг от свой минал живот. Привидно очаква помощ, но всъщност неистово й се противопоставя. Този закон от един момент нататък е обвързан и със закона за непоисканото добро.

Лечителят (лекарят) може да изпълни дълга си и да излекува болния, ако страдалецът е готов да продължи живота си. Ако не е готов, идва смъртта, която в случая е вид самоубийство.

Този закон дава отговор защо често при изписан здрав пациент скоро той отново е в тежко състояние и приключва житейския си път. Или се е уморил, или е преценил, че не е в състояние да изпълни своята житейска мисия. Същото се отнася и за хората, които са изписани в тежко състояние и без надежда за живот, но оздравяват и се превръщат в част от чудесата в медицината.

Стори добро, ако си сигурен, че ще бъде осъзнато и е твоя вътрешна потребност. Показното добро ти носи страдания, които е трудно да осъзнаеш.

Показното добротворство, което цели да възвеличае егото ни, винаги се наказва с физическо страдание, което е близко до това на човека, на когото сме помогнали, без да изпитваме потребност и без да бъде осъзнато от него самия.

Не забравяй подадената за помощ ръка, не наранявай своя благодетел, ако искаш да ценят и твоите добри дела.

Когато забравим ръката, която ни е протегната, когато започнем да си внушаваме, че сами сме се справили, и не си спомняме за тъмнината, от която са ни извели отново и са ни позволили да видим светлината, не трябва да очакваме, че ще получим помощ, дори и когато сме помолили да ни я дадат.

Лъжата, изречена, за да не нараниш някого, товари Кармата ти. Ако прецениш, че не трябва да кажеш истината, по-добре я премълчи.

Този закон е труден за тълкуване. Предупреждава ни, че когато някой ни е неприятен или сме открили неговите негативни качества, е по-добре да се предпазим и да се дистанцираме, вместо да му ги кажем. Ако не ги премълчим или ги облечем в лъжовно хвалебствие, със сигурност си печелим кармичен враг в лицето на този, към когото сме били искрени. Няма как да променим хората, направили своя избор. Ще постъпим правилно, ако ги приемем такива, каквито са.

Обичта към ближния не те освобождава от закона на непоисканото добро. Този закон се обезсилва само, докато се грижиш за своето малко дете до неговата 7-а година.

До своята седма година детето има потребност да се грижим за него и да го възпитаваме. След като я навърши и стъпи в своята първа сериозна Сатурнова година с вибрация 8, то трябва да е осъзнало смисъла на помощта, която получава, и да умее да я поиска и да я цени.

Бъди последователен. Най-страшното престъпление на духовно ниво е предателството към самия себе си.

Когато сме последователни и не се отклоняваме от своите принципи, когато не изневеряваме на своята житейска философия, ние съумяваме да намерим средата си и да вървим уверено по пътя си. Когато предадем принципите си по собствено желание, губим връзката със своето духовно начало и се превръщаме в егоисти, нежелани и отблъсквани от околните.

Не се опитвай да заемеш чуждо място, защото дори и да успееш, не си сигурен, че ще изживееш красив и стойностен чужд живот. Този стремеж може да те убие.

Този Вселенски закон често е нарушаван от хората, населяващи планетата Земя. Мнозина успели са потърпевши от други, които отказват да се трудят, да се развиват и се стремят да заемат чуждото място, без оглед на средствата и методите, дори и с цената на физическо отстраняване на обекта, чиито успех ги заслепява и озлобява. За съжаление не осъзнават, че този чужд живот ще се окаже непосилен за тях, както и техният за останалите хора. Всеки има своето място и своя път, който друг няма как да извърви.

Богатството е вътре в теб.

Всеки човек притежава несметното богатство на своя Дух. Цени своето богатство и това на останалите хора! Сториш ли го, ще бъдеш дарен с Вселенската защита и закрилата на Съдбата.

Ако не ценим своите качества и не умеем да осъзнаваме грешките си, ако виждаме положителните качества в другите хора, но им посочваме само отрицателните, ние сами се обричаме на провал, на душевни и физически страдания и на заслужени съдбовни наказания, предизвикани от собствените ни действия, които се връщат като бумеранг и се стоварват върху нас.

източник: http://sun-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close