Най-щастливото дете

По книжарниците в цялата страна излязоха книгите на световноизвестния педиатър д-р Харви Карп – „Най-щастливото бебе” и „Най-щастливото дете”.

Откривателят на тайната за справяне с коликите, изуми света на медицината като през 2002 г. издаде първата си книга „Най-щастливото бебе”, плод на 20 годишни проучвания.

В нея д-р Карп разкрива теорията си за липсващия 4-ти триместър от бременността и 5-те стъпки за активирането на успокояващия рефлекс на бебето. Край на коликите и на бесзсънните нощи. Родителите и бебета ликуват.

В „Най-щастливото дете” д-р Карп отново обединява науката с практиката. За да се справите с тръшкането на детето по ненасилствен начин е нуждно да разберете, че то е все още примитивно създание, нещо като праисторически човек.

Лявата и дясната половина на мозъка – логиката и емоциите – са в постоянна борба. Веднъж щом разберете това, вече знаете, че с детето се говори с прости фрази, много повторения и на неговото емоционално ниво. Като един посланник в чужда страна, Вие трябва да говорите на езика на детето – по детешки. Правилото на ресторантите за бързо хранене, пък казва, че по-жадният за внимание говори пръв. За да бъдете чути, първо трябва да „изтърпите” по-нетърпеливото дете да изкаже или излее емоциите си. След това идва вашият ред.

Техниките на д-р Карп са толкова ефективни, че неслучайно се използват от суперзвезди като Мадона, Мишел Пфайфър и Киийли и Пиърс Броснан.

Професoр Кайл Прует, от Йейл пък казва „Д-р Карп спасява родителите от лудост”, а Ню Йорк Таймс „Изместиха те д-р Спок!”

Книгите на д-р Харви Карп в България се издават от Сиела и могат да бъдат поръчани на bebe-dete.com.Картините за кориците са специално нарисувани от талантливата художничка Светлана Генчева-Съни и са вдъхновени от проекта „Най-щастливото дете в България”.

**

Факти от България:

Неинформираните родителите и професионалисти в България, все още широко използват, остарели и неефективни „методи” за възпитание чрез пасивна и активна форма на насилие. Трудния социално-икономически преход в България и скорошната финансова и икономическа криза, упражняват допълнителен социален и икономически натиск върху семействата и увеличават още повече чувството на неадекватност и безпомощност на родителите, като по този начин се увеличават и броя на бебетата и децата жертви или застрашени от насилие, телесни повреди, дългосрочни увреждания и налагането на принудителни дисциплинарни методи, които нарушават достойнството на детето.

Проблемите с насилието над децата може да започне още от първите дни на живота им. Неинформираните и необучени родители, под влиянието на изтощението, лишаването от сън и чувството на безпомощност, може неволно да причинят синдрома на раздрусаното бебе или синдрома на внезапна детска смърт. Отделите “Закрила на детето” в общините са регистрирали 2155 случая на насилие за 2010 г. (и 1404 за първото полугодие на 2011г.), като 81% от пострадалите са малчугани, които живеят в семейна среда. Психиатри обясниха, че не са малко случаите на т. нар. синдром на раздрусаното бебе (СДБ). Неинформираността и липсата на обучение за това как да успокоят плачещото бебе, ако причината не е глад, жажда, студ, мокър памперс или болка може да предизвика чувство на некомпетентност и физическо изтощение у родителите. Дълбоката умора, която родителите изпитват, когато децата им спят лошо е много сериозен проблем. Лишаването от сън може да предизвика депресия, болест, семейни конфликти, затлъстяване и най-важното може да доведат до деморализарани действия от страна на родителите и използването на насилие върху бебетата.

Най-щастливото дете?

Най-честата причина за смъртните случаи при бебетата и малките деца се дължат именно на раздрусването. Изследвания на Световната здравна организация показват, че 20% от бебетата умират от СДБ. При оцелелите деца, нараняванията водят до дългосрочни увреждания и инвалидизация, включително частична или пълна загуба на зрение, увреден слух, припадъци, церебрална парализа, нарушения при сукателния и гълтателния рефлекс, умствена изостаналост, аутизъм, когнитивни увреждания, поведенчески проблеми и състояния подобни на постоянна кома. Жертвите на СДБ са на възраст от няколко дни до пет години и обикновено инцидентите са предизвикани от плача на бебето.

Най-щастливото дете?

Статистиката сочи, че почти 70% от децата в България са системно удряни у дома, което превръща две трети от българите в неволни насилници, които възпитават потенциално агресивно бъдещо поколение с отклонения във физическото и психическото развитие, соматични заболявания, личностни и емоционални нарушения и и като цяло забавя развитието на детето.

68% от българите биха ударили шамар или издърпали ухото на детето си с възпитателна цел. Дори и хората с висше образование одобряват прилагането на такива мерки на „минимално насилие“. Това показва допитване от 2011 г. на НЦИОМ (Националният център за изучаване на общественото мнение). От една страна, 83% смятат за неприемливо родителите да упражняват насилие и силови възпитателни методи, от друга страна – 65% от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на така нареченото „минимално насилие” (шамар, напляскване, издърпване на ухо и т.н.). Това косвено означава, че сред немалка част от хората по въпроса има „двоен морал”. От една страна, те намират за допустимо минималното насилие към деца, а в същото време не приемат да се използва насилие, принуда и други методи, които накърняват достойнството на детето.

Според изследване на Института за социални дейности и практики от 2010 г., боят е едно от най-предпочитаните средства за възпитание на децата у нас. Всеки трети българин от анкетираните твърди, че в последните 10 години насилието все по-често се използва спрямо малчуганите в семейната среда. 60 на сто пък смятат, че родителите все по-често неглижират децата си и ги лишават от основни грижи. Едва един на десет българи са на обратното мнение. Виковете и обиждането пък са чест елемент в отношението на големите към малките. Най-честото наказание за непослушните деца пък било подлагането им на критика. Родителите в голяма част от случаите повишавали тон на малчуганите. Сред предпочитаните физическите наказания били шамарите и напляскаването.

Гореизборените факти показват липсата на информираност и осведоменост сред българските семейства и продължаващото използване на методи на възпитание, които приемат за допустимо насилието над деца. Обучението на родители на практични и лесни за използване техники, които са доказали, ефективността си ще намали рискът от използването на насилие.

Тези факти, могат да бъдат променени. Въпрос на информираност и приложението на техники, даващи бърз резултат, за справяне с безсилието на родителите във възпитанието на подрастващите. Решение има. Едно от тях, най-практичното, ни дава д-р Харви Карп. Въпрос на популяризиране и обучение!

Източник

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *