Най-щастливото дете

По книжарниците в цялата страна излязоха книгите на световноизвестния педиатър д-р Харви Карп – „Най-щастливото бебе” и „Най-щастливото дете”.

Откривателят на тайната за справяне с коликите, изуми света на медицината като през 2002 г. издаде първата си книга „Най-щастливото бебе”, плод на 20 годишни проучвания.

В нея д-р Карп разкрива теорията си за липсващия 4-ти триместър от бременността и 5-те стъпки за активирането на успокояващия рефлекс на бебето. Край на коликите и на бесзсънните нощи. Родителите и бебета ликуват.

В „Най-щастливото дете” д-р Карп отново обединява науката с практиката. За да се справите с тръшкането на детето по ненасилствен начин е нуждно да разберете, че то е все още примитивно създание, нещо като праисторически човек.

Лявата и дясната половина на мозъка – логиката и емоциите – са в постоянна борба. Веднъж щом разберете това, вече знаете, че с детето се говори с прости фрази, много повторения и на неговото емоционално ниво. Като един посланник в чужда страна, Вие трябва да говорите на езика на детето – по детешки. Правилото на ресторантите за бързо хранене, пък казва, че по-жадният за внимание говори пръв. За да бъдете чути, първо трябва да „изтърпите” по-нетърпеливото дете да изкаже или излее емоциите си. След това идва вашият ред.

Техниките на д-р Карп са толкова ефективни, че неслучайно се използват от суперзвезди като Мадона, Мишел Пфайфър и Киийли и Пиърс Броснан.

Професoр Кайл Прует, от Йейл пък казва „Д-р Карп спасява родителите от лудост”, а Ню Йорк Таймс „Изместиха те д-р Спок!”

Книгите на д-р Харви Карп в България се издават от Сиела и могат да бъдат поръчани на bebe-dete.com.Картините за кориците са специално нарисувани от талантливата художничка Светлана Генчева-Съни и са вдъхновени от проекта „Най-щастливото дете в България”.

**

Факти от България:

Неинформираните родителите и професионалисти в България, все още широко използват, остарели и неефективни „методи” за възпитание чрез пасивна и активна форма на насилие. Трудния социално-икономически преход в България и скорошната финансова и икономическа криза, упражняват допълнителен социален и икономически натиск върху семействата и увеличават още повече чувството на неадекватност и безпомощност на родителите, като по този начин се увеличават и броя на бебетата и децата жертви или застрашени от насилие, телесни повреди, дългосрочни увреждания и налагането на принудителни дисциплинарни методи, които нарушават достойнството на детето.

Проблемите с насилието над децата може да започне още от първите дни на живота им. Неинформираните и необучени родители, под влиянието на изтощението, лишаването от сън и чувството на безпомощност, може неволно да причинят синдрома на раздрусаното бебе или синдрома на внезапна детска смърт. Отделите “Закрила на детето” в общините са регистрирали 2155 случая на насилие за 2010 г. (и 1404 за първото полугодие на 2011г.), като 81% от пострадалите са малчугани, които живеят в семейна среда. Психиатри обясниха, че не са малко случаите на т. нар. синдром на раздрусаното бебе (СДБ). Неинформираността и липсата на обучение за това как да успокоят плачещото бебе, ако причината не е глад, жажда, студ, мокър памперс или болка може да предизвика чувство на некомпетентност и физическо изтощение у родителите. Дълбоката умора, която родителите изпитват, когато децата им спят лошо е много сериозен проблем. Лишаването от сън може да предизвика депресия, болест, семейни конфликти, затлъстяване и най-важното може да доведат до деморализарани действия от страна на родителите и използването на насилие върху бебетата.

Най-щастливото дете?

Най-честата причина за смъртните случаи при бебетата и малките деца се дължат именно на раздрусването. Изследвания на Световната здравна организация показват, че 20% от бебетата умират от СДБ. При оцелелите деца, нараняванията водят до дългосрочни увреждания и инвалидизация, включително частична или пълна загуба на зрение, увреден слух, припадъци, церебрална парализа, нарушения при сукателния и гълтателния рефлекс, умствена изостаналост, аутизъм, когнитивни увреждания, поведенчески проблеми и състояния подобни на постоянна кома. Жертвите на СДБ са на възраст от няколко дни до пет години и обикновено инцидентите са предизвикани от плача на бебето.

Най-щастливото дете?

Статистиката сочи, че почти 70% от децата в България са системно удряни у дома, което превръща две трети от българите в неволни насилници, които възпитават потенциално агресивно бъдещо поколение с отклонения във физическото и психическото развитие, соматични заболявания, личностни и емоционални нарушения и и като цяло забавя развитието на детето.

68% от българите биха ударили шамар или издърпали ухото на детето си с възпитателна цел. Дори и хората с висше образование одобряват прилагането на такива мерки на „минимално насилие“. Това показва допитване от 2011 г. на НЦИОМ (Националният център за изучаване на общественото мнение). От една страна, 83% смятат за неприемливо родителите да упражняват насилие и силови възпитателни методи, от друга страна – 65% от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на така нареченото „минимално насилие” (шамар, напляскване, издърпване на ухо и т.н.). Това косвено означава, че сред немалка част от хората по въпроса има „двоен морал”. От една страна, те намират за допустимо минималното насилие към деца, а в същото време не приемат да се използва насилие, принуда и други методи, които накърняват достойнството на детето.

Според изследване на Института за социални дейности и практики от 2010 г., боят е едно от най-предпочитаните средства за възпитание на децата у нас. Всеки трети българин от анкетираните твърди, че в последните 10 години насилието все по-често се използва спрямо малчуганите в семейната среда. 60 на сто пък смятат, че родителите все по-често неглижират децата си и ги лишават от основни грижи. Едва един на десет българи са на обратното мнение. Виковете и обиждането пък са чест елемент в отношението на големите към малките. Най-честото наказание за непослушните деца пък било подлагането им на критика. Родителите в голяма част от случаите повишавали тон на малчуганите. Сред предпочитаните физическите наказания били шамарите и напляскаването.

Гореизборените факти показват липсата на информираност и осведоменост сред българските семейства и продължаващото използване на методи на възпитание, които приемат за допустимо насилието над деца. Обучението на родители на практични и лесни за използване техники, които са доказали, ефективността си ще намали рискът от използването на насилие.

Тези факти, могат да бъдат променени. Въпрос на информираност и приложението на техники, даващи бърз резултат, за справяне с безсилието на родителите във възпитанието на подрастващите. Решение има. Едно от тях, най-практичното, ни дава д-р Харви Карп. Въпрос на популяризиране и обучение!

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close