НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО И ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРИ ДЕЦАТА

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТ:
ОСНОВЕН РИСКОВ ФАКТОР ЗА НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО И ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРИ ДЕЦАТА

 BG_Fruits_TW

Социално-икономическият статус на родителите се сочи за определящ фактор на поведението, което оказва влияние върху наднорменото тегло и затлъстяването в детска възраст. Първите резултати от изследването EPHE (EPODE for the Promotion of Health Equity)** показват, че децата в семейства, в които майката е с по-ниска степен на образование*, консумират по-малко плодове и зеленчуци и прекарват повече време пред телевизора, отколкото децата от семейства, в които майката има висше образование. Данните от проучването показват, че белгийските деца са на последно място по консумация на плодове, а българските деца прекарват на-много време пред екрана.

EPHE е тригодишен европейски проект, който се осъществява в 7 европейски държави: Белгия, България, Гърция, Франция, Холандия, Португалия и Румъния. Проектът прави оценка на ефективността на различни програми, разработени по метода на EPODE***, с цел да се проучи дали прилагането на адаптираната методология на EPODE може да намали социално-икономическата неравнопоставеност по отношение на хранителния режим, свързан със здравето и физическата активност на семейства с деца на възраст от 6 до 12 години, които живеят в 7-те европейски страни. В проучването участва и програма „Здрави деца в България“, която е част от международната мрежа за програми за превенция на затлъстяването при децата EPODE Intenational Network.

В сравнение с децата в Португалия, които консумират плодове поне веднъж дневно. Консумацията на плодове сред децата от семейства с по-нисък социален статус е оскъдна – такъв е случаят не само в Белгия, но и във Франция, Холандия и Румъния. Гърция и България се нареждат на второ място в класацията на държавите, в които се наблюдава по-висока консумация на плодове.

Изследването сочи, че разликите в образованието на родителите обясняват видимата разлика при консумацията на плодове между семейства с по-висок и с по-нисък социално-икономически статус. 50% от родителите с висше образование са посочили, че се грижат винаги да имат плодове у дома, за разлика от едва 30% от родителите с основно или средно образование, които са дали същия отговор.

По отношение на зеленчуците, независимо от социално-икономическото положение на семейството, децата консумират зеленчуци между 2 и 4 пъти седмично. Въпреки това, близо 30% от семействата с ниско образование ядат салата по-малко от веднъж седмично. Само един на всеки двама родители с ниско по-нисък образователен статус декларира, че у дома децата консумират зеленчуци заедно със семейството си. Родителите с висше образование се справят малко по-добре: 65% от тях консумират зеленчуци, заедно децата си.

 Време пред екрана

Независимо от социално-икономическия статус на родителите, всички деца прекарват доста време пред компютъра и екрана: 30 мин. на ден през седмицата и по 1 час на ден през почивните дни. Въпреки това, децата от семейства с основно или средно образование прекарват приблизително 3,5 часа повече седмично пред телевизора, в сравнение с децата от по-образовани семейства. В тази категория, България се нарежда на първо място сред 7-те европейски държави. Българските деца прекарват близо 26 часа седмично в гледане на телевизия – в сравнение с холандските деца, които прекарват по 14,5 часа седмично пред телевизионния екран.

 НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО И ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРИ ДЕЦАТА

Времето, прекарвано пред компютъра, като цяло се следи внимателно от родителите от всички социално-икономически групи: 50% от всички родители редовно следят колко време децата им прекарват пред компютъра. Правила за гледане на телевизия обаче не се прилагат толкова строго: едва 25% от високо образованите родители определят граници за това колко време децата могат да гледат телевизия, в сравнение с 15% при групата на родителите с по-нисък образователен статус. В тази група всяко второ дете разполага с телевизор в стаята си, докато в семействата, в които родителите са с висше образование телевизор в стаята си имат 30% от децата. 1 от 2 деца от групата с ниско образование гледат телевизия, докато се хранят със семейството си.

Образованието на родителите влияе върху способността да се определят правила:

Проучването показва, че децата от семейства с по-висок социално-икономически статус консумират повече плодове и зеленчуци и прекарват по-малко време пред телевизора, отколкото децата от семейства с по-нисък социално-икономически статус.

Родителските практики и семейната среда играят важна роля за разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването сред децата: ниско образованите родители срещат трудности при поддържането на здравословен начин на живот (наличие на плодове и зеленчуци, следене на времето пред екрана, модели на подражание, задаване на правила и т.н.) и по този начин рискът от наднормено тегло или затлъстяване сред децата им е по-голям.

Д-р Жан-Мишел Борис, основател на методологията на EPODE: „Със създаването на Комисията за борба със затлъстяването при децата, въпросът зае челно място в дневния ред на Световната здравна организация и Европейската комисия. Чрез проекта EPHE, ние изучаваме как, дейностите в общността, базирани на модела EPODE могат да бъдат пригодени така, че да достигнат до всички граждани на обществото.“

За EPHE:

Проектът EPHE е общоевропейски проект (2012-2015 г.), който е съфинансиран от Европейската комисия. Целта на EPHE е да анализира добавената стойност от прилагането на методологията на EPODE за намаляване на социално-икономическата неравнопоставеност в областта на здравословното хранене и физическа активност и възможностите за поддържане на изпълнението на програмите от мрежата на EPODE чрез структурните фондове на Европейския съюз до края на 2015 г. Други партньори в рамките на EPHE включват множество университети и обществени програми от всички 7 европейски държави-членки.

 

Здрави деца в България:

 

Здрави деца в България е образователна програма за здравословен начин на живот в училище, финансирана от Нестле България, която през 2012 г. стартира в 10 столични училища и привлече над 3500 семейства с деца от 7 до 13 години в два района в София – Триадица и Студентски, като през 2014 г. програмата обхвана близо 20 учлища в София. В рамките на програмата се организират събития и дейности, насочени както към семейството, така и към цялото общество, чрез въвличането на частни и обществени партньори. Здрави деца в България е разработена съвместно с Българската асоциация за изследване на затлъстяването и на съпътстващите го заболявания (БАСОРД) и се осъществява с подкрепата на Министерство на образованието и науката, Министерство на младежта и спорта, Министерство на здравеопазването, Столична община, Българска федерация по гимнастика, Българска федерация по лека атлетика и Евро-Ток България.

В рамките на програмата се провеждат забавни и атрактивни уроци за балансирано хранене, организират се игри и състезания в училище и навън и по този начин децата се ангажират, като се провокира техния интерес към балансираното хранене и спорта. Уроците са допълнени от часове по здравословно готвене, в които заедно с децата се приготвя балансирано училищно меню. Като част от програмата и в партньорство с Българска федерация по лека атлетика, Здрави деца в България участва в международния проект IAAF Kids Athletics.

 

Следващи стъпки в проекта EPHE

Идентифицирането на неравноспоставеностите на ниво държава е първата стъпка, към цялостното разбиране за това как може да се подобри сътрудничеството в социалните маркетингови кампании за превенция на затлъстяването. Въпреки че общностните програми преодоляват пропастта между разбирането на проблема и реалните действия, тези различия трябва да се вземат под внимание, за да се подобри цялостния подход. За повече информация, посетете уеб сайта www.ephestory.eu. Следете ни в Twitter на @EU_EPHE

 

* Социално-икономическото положение на семейството се определя от нивото на образованост, заетостта и доходите на двамата родители. Образованието на майката е показателно за цялата извадка.

 

** Изходното проучване EPHE представлява анализ за идентифициране на неравнопоставеността в поведението и неговите детерминанти сред различните социално-икономически групи. В него са взели участие 7 общности в Белгия, България, Франция, Гърция, Холандия, Португалия и Румъния – или общо 219 135 жители. Анкетирани са 1266 деца и техните семейства, от които 631 момчета и 635 момичета, на средна възраст 7,17 години. Изходното проучване ще бъде завършено с две последващи оценки, измерващи въздействието на конкретни интервенции към определени групи в неравностойно положение.

 

*** EPODE е цялостна програма, включваща единен подход за изграждане на капацитет, насочен към намаляване на затлъстяването сред децата чрез обществен процес, в който местните условия и семейната среда и норми на поведение биват насърчавани с цел да се улесни здравословния начин на живот сред децата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close