НАДНОРМЕНО ТЕГЛО И ЗАТЛЪСТЯВАНЕ

ЗАКУСКАТА ПОМАГА НА ДЕЦАТА

КОНСУМАЦИЯТА НА ПРЕКОМЕРНО КОЛИЧЕСТВО МАЗНИНИ ВОДИ

ДО НАДНОРМЕНО ТЕГЛО И ЗАТЛЪСТЯВАНЕ

От 28% през 2008 г. децата с наднорменото тегло достигна 30,5%,
затлъстяването се е увеличило от 12,3% на 13,9%

Националният център по обществено здраве и анализи, съвместно с Регионалните здравни инспекции, проведе изследване при национална представителна извадка от 3 353 деца на 7-годишна възраст, в първи клас. От 28% през 2008 г. наднорменото тегло достигна 30,5% през 2013 г., като от тях делът на децата със затлъстяване се е увеличил от 12,3% на 13,9%. Получените данни са без статистическа значимост. Важни фактори за увеличаване честотата на свръхтеглото и затлъстяването – един от сериозните съвременни здравни проблеми, включително и за България – са нездравословният модел на хранене и ниската физическа активност.
„Балансираното и здравословно хранене в съчетание с оптимална физическа активност са необходимо условие за осигуряване на добро здраве, оптимален растеж и развитие на децата и юношите – възраст, в която се формират навиците, свързани със здравословния начин на живот“, – казва проф. Веселка Дулева, национален консултант по хранене и диететика.
Една от основните причини за затлъстяването е прекомерната консумация на мазнини. Те са необходими за човешкия организъм, но консумацията на голямо количество от тях, особено наситени мазнини, води до наднормено тегло и затлъстяване. Освен мазнините, които се добавят в храните (масло, олио и др.) и видимите мазнини в месото, в някои храни се съдържат и „скрити” мазнини – например, чипс, снакс, торти, колбаси, пържени закуски, сосове, салати с майонеза и др.)
Ако сравним една традиционна закуска – например, сандвич с 2 филии бял хляб (60 g.), масло (20 g.), шунка (40 g.) и кашкавал (20 g.) и 30 g. зърнена закуска с пълнозърнести култури, ще установим, че в първата има 10% повече мазнини. В други две традиционни закуски – кифла с мармалад (100 g) със сладко (30 g) и принцеса от 2 филии бял хляб (60 g) с кайма (60 g) и кашкавал (20 g) – мазните са 13 и 17%, а в 30 g зърнена закуска с пълнозърнести култури, мазнините са едва 5%.*
Доцент Дулева допълва още, че закуската е важна за успешния старт на деня и тя трябва да осигури около 20-25% от ежедневно необходимите на тялото енергия и хранителни вещества.
За осигуряване на здравословно хранене на учениците в България през 2009 г. Министерството на здравеопазването издаде Наредба № 37, според която здравословното хранене на учениците се постига чрез осигуряване на пълноценна и разнообразна храна, ежедневна консумация на зеленчуци и плодове, достатъчен прием на мляко, млечни продукти и други богати на белтък храни, увеличаване консумацията на пълнозърнести храни, ограничаване приема на мазнини, захар и сол.
След влизането в сила на Наредбата за здравословно хранене на учениците се установяват положителни промени в предлаганите храни в училищните столове и бюфети. През 2008 г. 73,7% от училищата предлагат чипс и солени закуски; 76,5% – бонбони, сладки закуски, 68,2% – безалкохолни напитки със захар, 36,9% – пресни плодове, 30,7% – мляко. Пез 2013 г. предлагането е съответно 19% от училищата – чипс и солени закуски; 54,4% – бонбони, сладки закуски, 27,8% – безалкохолни напитки със захар, 85,9% – пресни плодове, 44,4% – мляко. Наблюдава се значително намаляване на предлаганите храни, неподкрепящи здравословното хранене и повишаване присъствието на храни със здравни ползи. Повишено е предлагането на пресни плодове и зеленчуци, кисело, прясно мляко и млечни продукти, нискоминерализирани води, значително е намаляло предлагането на чипс, снакс, пуканки, сладкарски изделия, безалкохолни напитки, съдържащи захар.
Според Препоръките за здравословно хранене за ученици на възраст от 7-19 години в България, разработени от Националния център по обществено здраве и анализи и Министерството на здравеопазването, препоръчва се ограничаване консумацията на мазнини, избягване на пържени храни, приемане ежедневно на мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини (1,5-2%); консумиране на постни меса; ограничаване консумацията на колбаси, сладкарски и тестени изделия, на продукти, съдържащи твърди маргарини.
Зърнените храни (хляб, макарони, спагети, ориз, царевица, овесени ядки и др.) и картофите са основни растителни храни за българина, които доставят хранителни вещества и основна част от енергията за деня. Пълнозърнестите храни са с нискo съдържание на мазнини и са богат източник на хранителни вещества – растителни влакнини, витамини и много минерални вещества, полезни за здравето.
Добър избор са зърнените закуски, приготвени с пълнозърнести видове брашна, с намалено съдържание на захар, съчетани с мляко или плодов сок.
Детските зърнени закуски NESTLE® са направени с пълнозърнести култури като основна съставка и са източник на фибри, витамини и минерали. Зърнените закуски на NESTLE®, обогатени с калций, засищат и са вкусни. Друг важен акцент е, че не са пържени, а печени и са с намалено съдържание на мазнини спрямо традиционната закуска.
*

 

ЕНЕРГИЯМАЗНИНИЗАХАРСОЛПЪЛНОЗЪРНЕСТИ КУЛТУРИ
САНДВИЧ :2 филии бял хляб, (60 g) масло (20 g), шунка (40 g) и кашкавал (20 g)32015520
КИФЛА С МАРМАЛАД(100 g) със сладко (30 g)34713401,60
ПРИНЦЕСА2 филии бял хляб (60 g) с кайма (60 g) и кашкавал (20 g)38017252,80
NЕSQUIK 50 g + 200 ml 1/2 с мляко + 1 ябълка3345290,522,3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close